Нивото на река Дунав продължава да намалява, а в българския участък край Русе днес е измерена стойност от минус 91 сантиметра спрямо условната кота нула. Това представлява понижение с два сантиметра спрямо предходното денонощие, а в следващите дни се очаква ново спадане с около три сантиметра.
От Министерството на енергетиката заявяват, че не се предвижда съществено ограничаване на производствения капацитет на АЕЦ "Козлодуй" през следващите три седмици. И двата действащи блока на централата продължават да функционират в нормален режим, независимо от намаляващото ниво на реката.
Енергийният експерт проф. Янко Янев уточни разпространено погрешно схващане за начина на охлаждане на реактора. "Обикновените хора понякога си мислят, че водата от Дунав тече през реактора – не, не тече през реактора", посочи той.
Всъщност речната вода се използва чрез помпи и гравитационен канал единствено за охлаждане на парата в кондензаторите – система, изцяло отделена от самите ядрени реактори. Както от АЕЦ "Козлодуй", така и от енергийното министерство потвърждават, че наличният воден ресурс е достатъчен, дори и спадът на реката да продължи със същото темпо през следващите поне три седмици.
"Тази опасност поне в момента не стои пред козлодуйската централа, тъй като тя все още има достатъчен резерв в нивото на охлаждащата вода, за да охлажда правилно централата", заяви проф. Янев.
Ситуацията обаче се различава при съседните атомни централи. Ниското речно ниво вече е предизвикало затруднения в работата на унгарската АЕЦ "Пакш" и румънската АЕЦ "Черна вода", което носи риск от напрежение на регионалния енергиен пазар и евентуална необходимост от икономии на електроенергия.
"Повече от сигурно е, че всяка една страна ще се старае да запази собствената си електропреносна мрежа", коментира енергийният експерт относно очакваната реакция на държавите в региона.
Понастоящем над 30% от произведената в България електроенергия идва именно от АЕЦ "Козлодуй", докато фотоволтаичните централи осигуряват около 40%. Слънчевата енергия обаче не може напълно да замести производството чрез турбини, тъй като това би нарушило енергийния баланс на системата.
Проф. Янев обясни и технологичните ограничения на соларните инсталации. "Фотоволтаичните централи произвеждат едно фиксирано напрежение и оттам нататък, ако честотата се измени, техните системи ще изключат цялата централа, за да не изгори", посочи той.
Именно нарушаването на подобен енергийен баланс доведе до пълния блекаут, който парализира Испания и Португалия през април 2025 година. За избягването на подобни сценарии е ключово да се запази устойчивото участие на електроенергия, произведена чрез турбини.