София, 9 септември — Всяка година на тази дата България си припомня една от най-значимите и драматични промени в своята история — военният преврат от 1944 г. Днес се навършват години от събитието, което не само свали едно правителство, но и преначерта пътя на нацията за десетилетия напред. Сутринта на 9 септември 1944 г., София осъмна в атмосфера на напрегнато очакване. Часове по-рано, в 6:25 ч., по радиото прозвуча гласът на новия министър-председател Кимон Георгиев, който четеше подготвената "Прокламация към българския народ" и обявяваше състава на новото правителство. Това беше последният му преврат, носещ отпечатъка на политическа фигура, участвала в подобни събития през 1923 г. и 1934 г.
Пътят към властта: Безпрецедентна подкрепа и репресии
След обявяването на преврата, събитията се развиха с бърза скорост. Регентите, Кирил и Никола Михов, бяха доведени от Чамкория и принудени да подпишат указ за назначаване на правителството, преди да бъдат арестувани. Третият регент, Богдан Филов, избегна тази участ временно, тъй като се намираше в провинцията. Една от първите и най-решителни стъпки на новата власт бе да назначи свои лоялни офицери на ключови позиции в армията. Тази мярка се оказа успешна, тъй като цялата Българска армия незабавно се обяви в подкрепа на преврата, осигурявайки му безпрецедентна институционална основа.
Заедно с подкрепата обаче, дойдоха и незабавни репресии. Военни командири по места арестуваха полицаи и, заедно с партизански части, предприеха действия срещу "неудобните" елементи. Щабът на войската издаде заповед за ликвидиране на всички, които се осмеляваха да оказват съпротива и отказваха да се предадат доброволно.
Новата власт бързо предприе и символични промени. Официалното име на армията бе сменено от "Българска войска" на "Българска народна войска" (БНВ). В нея бе създадена и нова длъжност — помощник-командири по политическите въпроси, което подчертаваше идеологическия характер на новия режим.
Партизаните слизат от планините
След заповед на Добри Терпешев, всички партизански формирования слязоха от планините. Те се присъединиха към армията, за да вземат властта в градовете и селата. По нареждане на военния министър генерал Дамян Велчев и новопроизведения генерал Добри Терпешев, партизанските части бяха влети в армията, което доведе до създаването на "Българска народна гвардия". Всяка военна част получи и своя "армейска гвардейска рота", която имаше както военно-полицейски, така и военно-политически функции, затвърждавайки контрола на новия режим.
Въпреки че в повечето случаи властта беше взета без съпротива, в отделни по-малки населени места имаше опити за отпор от страна на отделни полицейски и войскови части, но те бяха бързо сломени.
Следващият период беше белязан от масови репресии, чийто мащаб и до днес предизвиква дебати сред историците. Според различни оценки, броят на убитите през този период варира между 20 000 и 40 000 души. Така нареченият "Народен съд" осъди на смърт 2 730 души, сред които министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци и учители, представляващи широк спектър от българския елит.
Фонът на събитията: Войната, интригите и съветският фактор
Събитията от 9 септември не се случиха в изолация. Началото на преврата може да бъде проследено още до средата на август 1944 г. На 26 август, изправено пред заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обяви неутралитет и нареди на германските войски да напуснат страната. В същото време ЦК на БРП издаде Окръжно №4, с което нареди осъществяването на въоръжено въстание.
В опит да се избегне съветско настъпление, правителството на Багрянов започна сепаративни мирни преговори с Англия и САЩ в Египет. Тези преговори, обаче, срещнаха острата съпротива на Съветския съюз и се провалиха. В резултат, на 2 септември Багрянов се оттегли, за да се даде път на ново правителство начело с Константин Муравиев.
Новото коалиционно правителство, съставено от основни опозиционни и антигермански партии, продължи опитите за външнополитическа преориентация. На 4 септември то прекрати съюза с Германия, започна разоръжаване на германските войски и освободи политическите затворници. Но същия ден германските войски плениха щаба на българския корпус в Нишка Баня, както и щабовете на българските дивизии, окупирали Сърбия.
На 5 септември правителството на Муравиев обсъждаше обявяването на война на Германия, но това беше отложено за 72 часа по молба на военния министър генерал Иван Маринов. Впоследствие стана ясно, че генерал Маринов е съгласувал действията си с Отечествения фронт, за да позволи на СССР да обяви война на България. За тази "услуга" той получи поста главнокомандващ на армията след преврата.
Именно в този критичен момент, на 5 септември, Съветският съюз обяви война на Царство България. В настъпилото безвластие, между 6 и 7 септември, вълнения обхванаха страната. Във Варна и Бургас Отечественият фронт пое контрола над администрацията, а в София демонстрация на трамвайни работници беше разпръсната със сила, като загина един човек. В Плевен и Силистра затворите бяха нападнати, а в Перник при разпръскване на протест на миньори бяха убити шестима души. Така, под ескалиращия натиск и вътрешния хаос, събитията бързо достигнаха своята кулминация, оставяйки по-малко от 48 часа до самия преврат.