Днес, България отбелязва един от най-светлите и съдбоносни моменти в своята съвременна история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 6 септември, националното съзнание се обръща назад, за да почете подвига и саможертвата, довели до този величав акт, който предопредели бъдещето на нацията.
Въпреки геополитическите пречки и сложния международен контекст, Съединението се превърна в осезаемо доказателство за силата на българския дух. То е триумф на народната воля, на воинската доблест и на непоклатимата решителност на хиляди знайни и незнайни герои. Тяхната храброст и жертвоготовност са основите, върху които е изградена свободата и държавността, постигната с години на усилия и лишения.
Историческият акт от 1885 г.
Този исторически акт не е бил просто политически ход, а дълбоко жадуван и очакван от предците ни. Събитията от 1885 г. не само възстановиха историческата справедливост, но и укрепиха самочувствието на българския народ. Те му дадоха увереността да поеме съдбата си в свои ръце, да се изправи с гордо вдигната глава и да продължи да гради своето бъдеще с непреклонност и воля за напредък.
Поклон пред паметта на всички, които със своята решимост направиха възможно това обединение. Днес, в съвременна България, тяхното дело продължава да бъде фар, който осветява пътя ни. Посланието на 6 септември е послание за сплотеност и единение.
Повече от век по-късно, този ден ни напомня, че обединени и работещи заедно, ние можем да постигнем велики неща. Поклонът пред миналото ни задължава да продължим да градим бъдещето на нашата община и на цяла България, следвайки примера на онези, които някога показаха, че няма непреодолими препятствия пред силния и сплотен дух.