Началото на българската писменост
На 24 май България чества Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Този светъл празник е символ на националната идентичност и приноса на България към световната култура.
Глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ през 862-863 г., е гениално творение, което предава уникалните звукови особености на старобългарския език.
Исторически път на празника
- 1851 г. – Първо честване в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров.
- 1916 г. – След въвеждането на Григорианския календар, 24 май се утвърждава като всенароден празник.
- 2020 г. – Народното събрание официално променя името на празника, за да подчертае ролята на българската азбука.
Мисията на Кирил и Методий
Двамата братя полагат основите на старобългарския литературен език, превеждайки богослужебни книги като Изборното евангелие и Златоустовата литургия. Тяхната мисия в Моравия и защитата на славянските книги пред папа Адриан Втори остават в историята като подвиг за правото на всеки народ да се моли на своя език.
Делото на солунските братя е съхранено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които пренасят светлината на просветата в Плиска и Преслав.