Копие, дълго 2,45 метра, тринога от три пръта и тояга с 16-сантиметрова дръжка вече не съществуват като дърво. Остават само кухините, които са оставили в скалата на пещерния подслон Абрик Романи край Капелядес, около 50 километра от Барселона. Отпечатъците показват, че неандерталците са майсторили предмети от дърво, но само малка част от находките са такива. Повечето дърво в подслона е гориво.
Проучването е на екип от каталунския институт IPHES-CERCA, воден от Пальмира Саладие, и излезе в „Сайънс адвансис“ на 7 октомври 2026 г. Учените разгледаха 597 дървени останки от 16 археологически нива, датирани на около 62 000 до 40 000 години. Само 13 са предмети, които неандерталците са направили или употребили, и идват от осем нива.
Травертинът пази формата на дървото
В подслона постоянно е капела вода, наситена с калциев карбонат. Тя е покривала стволове, клони и листа, а минералът се е отлагал около тях и е образувал травертин, порест варовик. Когато дървото се е разложило, в скалата е останала негативна форма, на места с точност до отделни клетки. Затова палеоботаниците могат да определят вида дърво, а понякога и коя част от него е използвана.
Отлагането е ставало бързо и е затрупвало жилищните повърхности едно по едно. Огнища, натрошени кости, каменни оръдия и дърво лежат на едно и също ниво. Травертиновият пласт в подслона е дебел 17 метра.
В Европа повечето дървени находки от времето на неандерталците са единични, като в германските Шьонинген и Леринген, където има най-вече копачки и малко копия.
Копия, тави от кора и необичайна тояга
Две копия са от ниво R. По-дългото е за пробождане отблизо, а второто е дълго около 1,99 метра. Копията са намерени заедно с останки от елен и каменни оръдия.
Четири овъглени парчета кора, дълги от 30 до 55 сантиметра, имат вдлъбната горна страна и вероятно са служили като плитки тави. Повечето са от хвойна, рядка за обекта. Авторите допускат, че в тях са държали храна, мед или жар.
Пръчка от 5,10 метра, очистена от клони, може да е била част от заслон срещу вятър. Триногата също е възможна рамка за преграда при входа. Най-необичайна е тоягата от един къс дърво: дръжка с леко разширена основа и асиметрична глава, поставена под ъгъл. Аналог в праисторическите находки няма.
Отливките се разчитат по форми и следи. Успоредните следи от стъргане показват целенасочено оформяне, а от запазените белези учените възстановяват реда на работа: избор на ствол или клон, махане на страничните клонки, обелване, заостряне. Според тях следите от огън по предметите вероятно са от след изхвърлянето им, а не от нарочно закаляване. Значение има и околната обстановка, защото огнища, кости и каменни оръдия подсказват за какво е служило дървото.
Бялият бор и границите на отливките
Основната част от дървото не е изработена. В 597-те останки преобладават стволове, клони, корени и натрупани дърва за огрев. Бялият бор е над 90% от определените въглени, а клоните и стволовете стигат до 7,2 метра дължина. От него са и почти всички предмети, заради плътността, лесната обработка и смолата, която пази от влагата.
Кухината в скалата заличава следите от инструмента и затруднява възстановяването как е правен предметът. Формата сама не доказва за какво е служил той, а при кората е трудно да се отличи оформена тава от естествено отлепено парче. Една пръчка не показва как е изглеждала цялата конструкция.
За тоягата има три предположения: за довършване на ранен звяр, като чук или като предмет със символично значение. Саладие я сравнява с примери от австралийски аборигенски групи, но признава, че не може да докаже сто процента нито една от версиите.
Самите автори пишат, че колекцията е „относително малка“, но с различни форми и предназначение. Според ръководителите на разкопките дървото показва ежедневие: огнища, спални места и кухня, а технологията им не се свежда до камъка. Те допускат, че дърводелството и каменната обработка са се развивали заедно.
Разкопките в Абрик Романи започнаха през 1983 г. под ръководството на Еудалд Карбонел и продължават. Сега обектът се ръководи от Саладие, Ма Гема Чакон и Жосеп Валверду.