Създаден през 1995 година, този природен парк се очертава като най-мащабната защитена територия в България, заемаща над 1% от националната територия. Паркът притежава впечатляваща мрежа от пет резервата, сред които „Силкосия" – най-старият, датиращ от 1931 година, и международно признатият биосферен резерват „Узунбоджак", официално включен в списъка на ЮНЕСКО.

Горските масиви доминират в ландшафта, като близо 80% от територията са покрити с гъсти гори, като над една трета от тях са девствени екосистеми с вековни букови и дъбови дървета. Научните изследвания разкриват изключителното биологично богатство – 64 реликтни растителни вида, от които седем са уникални за европейския континент.

Екологичната система на Странджа принадлежи към евксинско-колхидния горски регион и представлява истински биологичен резерват. Орнитоложките проучвания документират присъствието на около 270 птичи вида, включително редки представители като черния щъркел и различни грабливи птици. Фаунистичното разнообразие включва внушителните 400 вида гръбначни и над 600 вида безгръбначни организми.

Географското разположение на парка обхваща преходни климатични зони – от планински терени до крайбрежни ландшафти, което създава изключително разнообразни биотопи. Освен природните забележителности, районът съхранява богато нематериално културно наследство, включително автентични граждества и традиционното нестинарство, признато от ЮНЕСКО като световно значимо нематериално културно наследство.