На 8 юли 1877 г. в Байлово се ражда момче. Кръщават го Димитър. Пълното му име е Димитър Иванов Стоянов.

Името, с което ще го знае цяла България, още го няма. Елин Пелин ще се появи по-късно – през 1897 г., като подпис под стихотворението „Тихи тъги“.

Лятото на седемдесет и седма

Софийско още е под османска власт. Свободата стига дотук в края на 1877 – началото на 1878 г., когато момчето от Байлово е на половин година.

Детството му минава вече в нова държава. Тя тепърва се учи как да бъде държава. Отваря училища, търси учители, печата книги и вестници. Всичко се прави за първи път и почти всичко се прави набързо.

Селото обаче живее по стария ред. Нивата, лозето, добитъкът, сушата през лятото и калта през есента. Децата рано се хващат на работа до възрастните. Годината се мери с жътвата и с гроздобера, не с дати в календара.

Точно този свят по-късно ще влезе в книгите му.

Учител, който още няма двайсет

През 1895 г. Димитър Стоянов е на осемнайсет. Тогава става селски учител.

Учителства в родното си село Байлово през 1895–1896 г. През 1895 г. излизат и първите му публикации, а през 1897 г. за първи път се подписва като Елин Пелин. Младият учител вече пише и вече го печатат.

Това е обикновено начало.

Книга с най-простото име

През 1904 г. излиза първият том на книгата му. Заглавието е едно-единствено: „Разкази“.

Героите в нея са селяни. Хората, сред които е израснал и между които е учителствал. Те работят, карат се, бедстват, смеят се и грешат.

Книгата му носи известност.

Момчето, родено през 1877 г. в Байлово, е на двайсет и седем. Зад гърба му са кратко учителстване и близо десет години писане. Пред него са още много книги.

След седем години ще излезе „Гераците“, повестта за едно голямо селско семейство, което се разпада пред очите на читателя.

Но това е друга история. Засега има един том с просто заглавие. И под него стои име, което вече не е само псевдоним.