Световната метеорологична организация: нов рекорд на глобалната жега е вероятен до 2030 г.

Световната метеорологична организация (ВМО) предупреди в нов доклад, че планетата се насочва към продължение на поредицата от рекордни горещини. Според анализа има 86% вероятност поне една година в периода 2026–2030 г. да надмине 2024 г. като най-топлата година, регистрирана досега.

Прогнозата е част от обновения глобален климатичен обзор на ВМО за периода от една до десет години напред, изготвен от Метеорологичната служба на Обединеното кралство. Той показва тревожно ускоряване на тенденцията към затопляне.

Прагът от 1,5°C – все по-често преминаван

Според доклада средногодишните приземни температури в периода 2026–2030 г. се очаква да бъдат между 1,3°C и 1,9°C над средните стойности за периода 1850–1900 г. Именно той се приема за референтен „доииндустриален“ период.

ВМО изчислява, че вероятността глобалната температура поне в една от тези години временно да надхвърли с 1,5°C доиндустриалното ниво – ключовия праг от "Парижкото споразумение" – е 91%. Шансът петгодишната средна стойност за периода 2026–2030 г. също да премине над 1,5°C е оценен на 75%.

Прагът от 1,5°C вече беше временно надхвърлен през 2024 г., когато средната температура на повърхността на Земята е била приблизително с 1,55°C над доиндустриалното ниво. ВМО отбелязва, че вероятността глобалната температура да превиши с 2°C поне в една от следващите пет години остава „крайно малко вероятна“ – под 1%.

Роля на Ел Ниньо и ускореното затопляне в Арктика

В доклада се отчита тенденция към формиране на условия за "Ел Ниньо" в централната тропическа част на Тихия океан, особено през 2027 и 2028 г. Водещият автор на проучването, д-р "Леон Херманзон" от британската метеорологична служба, посочва: „Според прогнозите в края на 2026 г. се очаква Ел Ниньо, което увеличава вероятността следващата година – 2027-а – да се окаже поредната рекордно гореща година“.

Арктика продължава да се затопля значително по-бързо от останалата част на планетата. Очаква се през следващите пет разширени зимни сезона в Северното полукълбо температурите в Арктика да бъдат с около 2,8°C над средните за периода 1991–2020 г. Това отклонение е повече от три и половина пъти по-голямо от глобалното средно.

Докладът прогнозира и допълнително намаляване на площта на морския лед в "Баренцово море", "Берингово море" и "Охотско море", което има последици за екосистемите, риболова и навигацията.

Методология и контекст на предупреждението

Обновеният климатичен преглед стъпва на прогнозите на 13 научноизследователски институции, сред които "Барселонският суперкомпютърен център", "Канадският център за климатично моделиране и анализ", "Германската метеорологична служба" и "Метеорологичната служба на Обединеното кралство". Обединяването на тези модели цели да даде по-надеждна картина на вероятните сценарии за следващите години.

ВМО подчертава, че по-топли години, в които температурата временно надхвърля 1,5°C, сами по себе си не означават автоматично, че дългосрочните цели на "Парижкото споразумение" са окончателно провалени. Споразумението работи с устойчив тренд на затопляне в рамките на период от около 20 години, а не с единични пикове.

Най-топлите години в историята – вече една след друга

Докладът излиза на фона на потвърдени данни, според които 2025 г. е сред трите най-топли години, регистрирани някога – със средна температура приблизително 1,43°C над средните стойности за 1850–1900 г. Това означава, че последните единадесет години са и единадесетте най-горещи в съвременната история на инструменталните измервания.

Научната общност вижда в тези тенденции ясен сигнал, че прозорецът за ограничаване на затоплянето и избягване на най-тежките последствия от климатичните промени бързо се затваря. ВМО призовава правителствата да ускорят мерките за намаляване на емисиите и адаптация към вече неизбежните ефекти – от по-чести и интензивни горещи вълни до промени в валежите и екстремните метеорологични явления.