Държавата харчи за социални плащания по-бързо, отколкото растат БВП и приходите ѝ. Това показва одит на Сметната палата за периода от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г. Според одиторите хората в нужда са по-добре защитени. Това обаче е създало риск за целия държавен бюджет и за Консолидираната фискална програма.

Докладът е един от трите, които палатата внесе днес в Народното събрание, заедно с тези за Агенция „Пътна инфраструктура“ и за публичните финанси. Депутатите го възложиха по-рано тази година и той е внесен в срока до 30 октомври 2026 г.

Началото на историята: Сметната палата: АПИ е сключила договори за 9,2 млрд. евро при бюджет 5,6 млрд.

Палатата провери плащанията от бюджета на Министерството на труда и социалната политика по осем закона. Те са за закрила на детето, за хората с увреждания, за личната помощ, за семейните помощи за деца, за социалното подпомагане, за българския жестов език, за ветераните от войните и за военноинвалидите и военнопострадалите.

Проверени са и промените в държавното обществено осигуряване (ДОО) в НОИ: на максималния и минималния осигурителен доход, на пенсионната формула и на начина за определяне на обезщетенията.

От началото на 2020 г. до средата на 2026 г. министерството е платило 7,4 млрд. евро, а помощите са били за над 5 млн. случаи или лица. Всеки месец са подпомагани средно около 765 хиляди. Най-много, около 4,4 млрд. евро, е отишло по законите за хората с увреждания и за личната помощ.

Според Сметната палата разликата между разходите и приходите не идва от временна криза, а е заложена в самите закони, защото плащанията следват макроикономически показатели, които растат автоматично. Системата е небалансирана, тежи на бюджета, трудно се променя и губи финансовата си самостоятелност, твърдят одиторите, и се превръща в голяма държавна социална програма.

Най-силен натрупан ефект върху бюджета има реформата от юни 2023 г. Тогава помощите вече не се смятат спрямо гарантирания минимален доход, а спрямо „линия на бедност“, която Министерският съвет определя всяка година с постановление.

Базата за изчисляване нарасна от 38,35 евро (75 лв.) (38,35 евро) на 504 лв. (257,69 евро) през 2023 г., или с 572 на сто. През 2026 г. тя е 390,63 евро (764 лв.) (над 390 евро). Според палатата така кръгът на правоимащите се разширява автоматично, а разходите растат експлозивно. Месечните помощи по Закона за социалното подпомагане са се увеличили общо със 110 на сто и през 2025 г. стигат 74,14 млн. евро (145 млн. лв.) (74,14 млн. евро).

Минималната работна заплата се е удвоила между 2020 и 2026 г. От 2023 г. тя се определя автоматично като 50 на сто от средната брутна заплата за 12 месеца. Възнагражденията на социалните и личните асистенти са обвързани с нея. През 2020 г. те са били 103,28 млн. евро (202 млн. лв.) (103,28 млн. евро). През 2025 г. са били 0,66 млрд. евро (1,3 млрд. лв.) (около 665 млн. евро). Според одиторите този разход расте постоянно, води до недостиг и до извънредни трансфери от централния бюджет.

През 2020 г. помощите за ученици са били 4,84 млн. евро (9,47 млн. лв.) (4,84 млн. евро), а през 2025 г. 37,48 млн. евро (73,31 млн. лв.) (37,48 млн. евро), почти девет пъти повече. През 2023 г. отпадна доходният критерий за еднократната помощ за първи и осми клас, а помощта стана за всички ученици до четвърти клас. Сега бюджетът зависи от броя на записаните деца и държавата не може да регулира разхода чрез доходите на семействата, пише палатата.

В ДОО над 45 на сто от плащанията се покриват с данъци от централния бюджет. За 2025 г. това са над 6,14 млрд. евро (12 млрд. лв.) (над 6,1 млрд. евро). Основните приходи на системата са задължителните вноски на работодателите, работниците и самоосигуряващите се.

Приходите от вноски почти са се удвоили: от 4,03 млрд. евро (7,88 млрд. лв.) (4,03 млрд. евро) през 2020 г. до 7,60 млрд. евро (14,87 млрд. лв.) (7,60 млрд. евро) през 2025 г. Палатата обяснява ръста с по-високия минимален осигурителен доход, с минималната заплата и с инфлацията, а не с икономически растеж. Натрупаната инфлация е 41,3 на сто, а осигурените лица между 2020 и 2025 г. са се увеличили само с 6,4 на сто.

Минималният осигурителен доход е вдигнат с около 77 на сто за осигуряващите и самоосигуряващите се. От него се изчисляват обезщетенията за безработица, болнични и майчинство, затова той увеличава и разходите. Максималният доход е трикратно увеличен и през 2025 г. стигна 2 112 евро (4 130 лв.) (2 111,63 евро), но ръстът му е 37,7 на сто, два пъти по-бавен от този на минималния. Според одиторите изоставането от инфлацията и от средната заплата ограничава приходите от високите доходи.

Разходите на ДОО са били 7,30 млрд. евро (14,28 млрд. лв.) (7,30 млрд. евро) през 2020 г. и 13,95 млрд. евро (27,28 млрд. лв.) (13,95 млрд. евро) през 2025 г., или с 91 на сто повече. Очакванията за 2026 г. са близо 15,34 млрд. евро (30 млрд. лв.) (около 15,3 млрд. евро). През 2020 г. вноските са покривали 59,9 на сто от тези разходи, а сега покриват 54,9 на сто. Разходите за пенсии и обезщетения изпреварват приходите с над 17 процентни пункта, а недостигът е нараснал около два пъти.

Към 30 юни 2026 г. пенсиите са 89 на сто от разходите на ДОО. През 2020 г. са били 78 на сто. От декември 2021 г. тежестта на година стаж е 1,35 и всички пенсии бяха преизчислени служебно. Само за 2022 г. това струва 229,62 млн. евро (449,1 млн. лв.) (229,62 млн. евро).

През юли 2022 г. временните ковид добавки от 60 лв. (30,68 евро) влязоха в основата на пенсиите за постоянно. Затова индексацията по „швейцарското правило“ се смята върху база от 10 на сто вместо 6,1 на сто. От 1 октомври 2022 г. по т.нар. Мярка 3 бяха преизчислени старите пенсии на 928 000 души, което струва над 0,51 млрд. евро (1 млрд. лв.) (над 511 млн. евро) всяка година.

Минималната пенсия е нараснала с близо 188 на сто, а средният размер на пенсиите общо със 155 на сто. Минимална пенсия получават 45,3 на сто от пенсионерите. Според палатата това обезсмисля реалния осигурителен принос и демотивира хората да се осигуряват върху реалните си доходи. Ръстът на минималната пенсия е променил правилото за осъвременяване, а ръстът на всички пенсии налага всяка година ДОО да се балансира с все по-големи трансфери от бюджета.

От януари 2024 г. работодателят плаща първите два дни болничен вместо три, а третият ден е разход на ДОО.

Сметната палата смята, че са нужни бързи управленски решения за устойчивост на публичните финанси. Одиторите препоръчват по-задълбочени предварителни оценки на въздействието и анализ на общия финансов ефект на всяка нова социална мярка заедно с вече действащите.