Прокуратурата не бива да служи за „бухалка“, заяви съдия доц. д-р Иван Ранчев, кандидат за член на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Той говори на изслушване в Комисията по правни въпроси в Народното събрание.

Ранчев е предложен от „Прогресивна България“. Комисията изслушва 20 кандидати за ВСС от парламентарната квота по предварително утвърден график от 2 до 6 ноември. Изслушванията могат да се следят на живо на сайта на Народното събрание и на страницата на БТА в интернет.

Попитан от „Продължаваме промяната“ за КТБ, Ранчев уточни, че отговаря като гражданин. Случаят е неприятен пример как прокуратурата навлиза директно в дейност, която не е точно нейна работа, каза той. Икономическите последици за държавата са много тежки, смята съдията.

„Трябва да се пресече възможността за подобни намеси, да се използва прокуратурата като „бухалка“, защото зад нея стояха определени политически и икономически интереси“, добави кандидатът.

С бившия главен прокурор Сотир Цацаров, съдия от Пловдив, Ранчев е работил заедно, но не се чува с него. При избора на главен прокурор трудностите са в профилирането, прозрачността на процедурата и отсяването на подходящи кандидати, смята той. Ранчев допуска да се изготвя психологически профил, за да е главният прокурор адекватен начело на структурата. Важни са и бъдещите профили на председателите на ВКС и ВАС, добави той.

Запитан от ГЕРБ-СДС за натиск, Ранчев заяви, че през годините е изградил стандарт и профил на магистрат, който не се поддава на влияние. Ако се стигне до натиск, трябва да се подаде сигнал до съответните комисии и органи, смята той. От години го канят в „клубове по интереси“, но не приема, разказа съдията.

Ранчев настоя докладите на ВСС за кръговете за влияние в съдебната власт да се публикуват. Съветът не е разследващ орган, но трябва да търси начин за проверка, смята той. Във ВСС участва главният прокурор, а съдействие може да даде и Комисията за противодействие на корупцията.

На въпрос от „Демократична България“ кандидатът каза, че ВСС трябва да се съобразява с решенията на Общите събрания на съдиите и да преглежда кадровото развитие на кандидатите.

Като свой приоритет Ранчев посочи връзката с магистратската общност, неправителствените и професионалните организации в бранша. Той вижда проблеми в бавните конкурси, липсата на конкуренция за административни ръководители и външното влияние в процедурите. Командироването на магистрати също е голям проблем, а автоматичното закриване на съдилища той не подкрепя.

„Натовареността на магистратите е също важна, предлагам да се създаде годишна карта за натовареността“, каза Ранчев. На въпрос от „Прогресивна България“ кои проблеми са спешни той посочи експертизите и вещите лица, където няма достатъчно хора. За финансирането според него трябва промяна при таксите и оптимизация в системата.

Сегашният модел на ВСС с професионална и парламентарна квота работи добре, смята Ранчев, но би искал повече представители на съдиите. Преустройство като при Конституционния съд иска много сериозна политическа подкрепа и трудно може да стане, обясни той.

Моделът на Инспектората е добър, но изпълнението не е, каза кандидатът на въпрос от „Възраждане“. Той предлага инспекторите да са към Министерството на правосъдието, което изисква промяна в Конституцията.

Ранчев е завършил „Право“ във Висшия институт на МВР в София през декември 1990 г. Работил е като следовател, съдия в Окръжния съд в Пловдив, заместник-председател на Военния съд в Пловдив и съдия в Апелативния съд в Пловдив. Преподава в Юридическия факултет на университета „Паисий Хилендарски“.

Депутатите от ДПС не зададоха въпроси на Ранчев. Ден по-рано те нямаха въпроси и към четиримата изслушани юристи.