ЕЦБ трябва да е готова да повиши лихвите още веднъж през декември, ако натискът върху цените се окаже по-траен, но предварителен ангажимент за това няма, каза управителят на БНБ и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев. Изказването му на семинар на Европейския икономически и финансов център към Лондонския университет публикува пресцентърът на БНБ.
Според експресната оценка по хармонизирания индекс на потребителските цени годишната инфлация в България през октомври е 6%, а в еврозоната – 4%, при цел на ЕЦБ от 2% в средносрочен план.
През септември Управителният съвет на ЕЦБ вдигна основните лихви с 25 базисни пункта, или с една четвърт процентен пункт, а през октомври ги задържа и лихвата по депозитното улеснение си остана 2,5%. Радев подкрепи октомврийската пауза, но още в началото на ноември допусна ново повишение, ако данните потвърдят, че инфлацията се задържа.
Според него паузата е дала време да се оцени как действат по-скъпата енергия и по-строгото финансиране, но не е почивала на допускането, че 2,5% ще стигнат при всякакви условия. „Декември е възможност да направим нова оценка на перспективите, а не ангажимент да променим лихвените проценти“, каза Радев. Тогава Управителният съвет ще има обновени прогнози и нови данни и ще решава по тях, без предварително начертана траектория на лихвите. Радев смята, че не бива да се чака всички ефекти да се видят в официалната статистика, но за действие трябва да има достатъчно основания.
През декември той ще следи дали по-скъпата енергия се прехвърля върху все повече цени, дали договорените заплати и инфлационните очаквания сочат по-траен натиск и доколко по-скъпите кредити ограничават търсенето. Ако натискът засяга все по-малко стоки и услуги, а ефектът от досегашното затягане набира сила, и това трябва да се отчете при решението, каза управителят.
Без енергията, храните, алкохола и тютюна инфлацията в еврозоната, наричана базисна, е 2,5%. Радев я определи като успокояващ сигнал, който не доказва, че ефектът от шока ще остане ограничен. В анкетата на ЕЦБ сред професионалните прогнозисти за 2027 г. общата инфлация е 2,6%, базисната е 2,5%, а дългосрочните очаквания са 2%. Според управителя това са оценки на прогнозистите, а не прогноза на Управителния съвет. От тях се вижда, че краткосрочният натиск може да отслабва по-бавно, но доверието в средносрочната цел се запазва, а за да остане така, сигналите за по-траен натиск трябва да се вземат на внимание.
„Паричната политика не може да понижи цената на петрола, но може да помогне да не се превърне енергийният шок в трайна инфлация“, каза Радев.
Колко силно фирмите ще усетят по-скъпата енергия, зависи от договорите им за доставка и от това дали могат да прехвърлят разходите към клиентите, обясни той. Когато договорът е вързан за пазарната цена, поскъпването се усеща веднага, а при фиксирана цена настига фирмата с месеци закъснение, при подновяването му. Според Радев енергоемките фирми в България може да понесат доста по-високи разходи за същото производство.
По-високите разходи невинаги стигат веднага до цените в магазина – доставчикът може да поеме част от тях за сметка на печалбата си, търговецът може да отложи поскъпването, а регулираните тарифи забавят ефекта върху сметките на домакинствата. Когато семейството плаща повече за ток и горива, за други стоки и услуги му остават по-малко пари.
Разликата в инфлацията между България и еврозоната не идва само от енергията, каза Радев. Значение имат още ръстът на заплатите и доходите, вътрешното търсене и кредитирането, защото при силно търсене фирмите по-лесно вдигат цените. При услугите, където трудът е голям дял от разходите, най-голямо значение има връзката между заплатите и производителността, а фискалната политика може да засили търсенето, когато предлагането трудно расте.
Банките в еврозоната са затегнали още условията за кредити на фирми през третото тримесечие, показва октомврийската анкета на ЕЦБ. Фирма, която не може да изтегли нов заем при същите условия, може да отложи инвестиция, а домакинство с по-висока месечна вноска може да ореже други разходи.
Пазарът на труда в еврозоната е устойчив, но губи инерция, смята Радев. Безработицата през септември е 6,5%, а заетостта през третото тримесечие е същата като през второто. Ако енергията и финансирането продължат да потискат търсенето, фирмите вероятно ще наемат по-предпазливо, а това заедно с данните за договорените заплати има значение за инфлацията.
Евросистемата намалява облигациите, които е купила за целите на паричната политика, с умерен и предвидим темп, и това може да вдигне лихвите по дългосрочните заеми. Според управителя няма надежден начин този ефект да се сравни с конкретна промяна на лихвите, а основните лихвени проценти остават главното средство срещу инфлацията.
Радев засегна и търговията по Черно море, нарушена заради войната на Русия срещу Украйна. Смущенията вече влияят на цените на някои суровини, защото през региона минават износът на зърно към пазари далеч извън Европа и превозът на казахстански суров петрол. Те могат да засегнат купувачи далеч от региона, дори когато световните цени почти не се променят. Купувач на пшеница, който замества забавена пратка, първо плаща повече за превоз, застраховка или доставка от друг доставчик, а ако много купувачи търсят заместител едновременно и другите доставчици не стигат, поскъпването излиза далеч извън първоначалния маршрут.
Проблемите с превоза по Черно море са ограничили поевтиняването на пшеницата, макар световният индекс на цените на зърнените култури на ФАО да е спаднал с 4,5% през октомври. Ограниченото предлагане за износ от региона е допринесло и за поскъпването на слънчогледовото олио. Широк и траен ценови шок от Черно море е риск, но не е основният сценарий на Радев, затова според него трябва да се следят и разходите за доставка, и надеждността на доставките.
По информация на БТА.
Коментари (0)
Все още няма коментари.