Управителният съвет на Европейската централна банка ще обсъди на 25 ноември предложение банките в еврозоната да държат като задължителен резерв 2% вместо 1% от депозитите си, твърдят четирима души, запознати с подготовката. От ЕЦБ не потвърдиха информацията, а говорител на банката отказа коментар.

Банките ще трябва да държат по сметка в централната банка 2% от депозитите и другите си краткосрочни задължения, а за тези пари няма да получават лихва. Парите над този минимум сега носят лихва по депозитната ставка на ЕЦБ, която е 2,5%, а догодина се очаква да стигне между 3% и 3,25%. Така част от парите, за които централните банки днес плащат лихва, ще станат безлихвени. Сметките показват, че при сегашните лихви ЕЦБ и 21-те национални централни банки в еврозоната биха си спестили около 4,4 млрд. евро на година, а с по-високата ставка догодина сумата ще нарасне.

Върху малко над 2 трилиона евро свръхликвидност – излишни пари на търговските банки, оставени при централните – Евросистемата, която обединява ЕЦБ и националните централни банки, плаща 52,2 млрд. евро лихви годишно. Голяма част от свръхликвидността идва от програмите за изкупуване на облигации между 2015 и 2022 г., с които ЕЦБ искаше да предотврати дефлацията и да подкрепи растежа. Сега националните централни банки държат големи пакети облигации с ниска или отрицателна доходност, а плащат все повече на търговските банки, откакто ЕЦБ вдигна лихвите срещу инфлацията.

С по-високия резерв лихвените разходи на Евросистемата и загубите на националните централни банки, сред които и Германската централна банка, биха намалели, а част от свръхликвидността би била поета. Това е довод в полза на промяната и от гледна точка на паричната политика. Загубите са политически чувствителна тема, защото засягат доверието в институциите и могат да доведат до попълване на капитала на централните банки с публични пари.

Някога минималните резерви служеха като буфер за ликвидност, тоест запас от налични пари, но през 2012 г., по време на дълговата криза в еврозоната, ЕЦБ ги намали от 2% на 1%. След кризата ролята им поеха други изисквания към банките, като коефициента на ликвидно покритие.

Идеята беше повдигната за пръв път миналото лято, когато срещу нея се обяви Изабел Шнабел, членка на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Подкрепят я вицепрезидентът Борис Вуйчич и главният икономист Филип Лейн, а според източниците сега зад нея стои и мнозинството управители на националните централни банки.

Някои представители на ЕЦБ искат мярката да влезе в сила през юли, но това предложение няма широка подкрепа. От юли нито президентът на ЕЦБ Кристин Лагард, нито Шнабел ще са на постовете си.

Запознати допускат решението да бъде отложено за 17 декември, когато ЕЦБ заседава по паричната политика.