Промени в НПК: Комисия прие два законопроекта за правосъдието

След напрегнато заседание, изпълнено с дебати и задълбочен анализ, парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на първо четене два ключови законопроекта, целящи съществени промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Законодателните инициативи, които сега ще се придвижат към пленарната зала, засягат както изпълнението на международни ангажименти, така и чувствителни въпроси, свързани с компетентността на военните съдилища.

Първият законопроект, внесен от Министерския съвет, получи подкрепата на 13 гласа "за" и бележи важна стъпка към финализирането на последните реформи, необходими за получаване на третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Министерството на правосъдието представи законопроекта като инструмент за адресиране на редица въпроси в наказателния процес, които досега създаваха пречки и неясноти.

Законопроектът на Министерския съвет

Министърът на правосъдието Георги Георгиев, обръщайки се към депутатите в комисията, подчерта, че промените са от съществено значение.

"Това е последната реформа, за да можем да изпълним всички ангажименти по третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Реформа, която адресира редица въпроси в наказателния процес," заяви той.

Министър Георгиев разясни, че законопроектът има за цел да разшири кръга от лица, които имат право да обжалват по съдебен ред постановление на прокурор за прекратяване или спиране на наказателното производство (НП). Освен това, той предвижда конкретни хипотези, при които главният прокурор може да упражни правомощията си да отдели постановление за прекратяване на НП след сроковете за съдебен контрол. Тези мерки са насочени към засилване на съдебния контрол и гарантиране на по-голяма прозрачност в работата на прокуратурата.

Ограничаване на юрисдикцията на военните съдилища

Вторият законопроект, внесен от депутата Димитър Гърдев и група народни представители, също беше одобрен на първо четене с 12 гласа "за". Той разбуни духовете с предложението си да отпадне подсъдността на военните съдилища за престъпления, извършени от служители на Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР).

Предложението предизвика оживен дебат. Николета Кузманова от парламентарната група на "Има такъв народ" увери, че промените не освобождават служителите на ДАР от наказателна отговорност, а просто прехвърлят делата им към общите съдилища.

"Това не освобождава тези лица от наказателна отговорност, просто тя ще се реализира в общите съдилища," подчерта тя.

Кузманова допълни, че въпреки че според действащото българско право, престъпление, извършено от служител на ДАР, е подсъдно на военен съд, България е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и дължи обезщетение за наложено такова наказание.

Надежда Йорданова от ПГ на "Продължаваме промяната – Демократична България" подкрепи тезата, като посочи, че това не е изолиран случай.

"Не само за България, такава е практиката на ЕСПЧ – военните съдилища трябва да имат много тясна компетентност," обясни тя, подчертавайки европейската тенденция за ограничаване на юрисдикцията на военните съдилища.

Министър Георгиев потвърди, че неговото ведомство е предоставило официално становище по този законопроект, макар и без да разкрива подробности от него.

Одобрението на двата законопроекта на първо четене отваря пътя за второ четене в пленарната зала, където те ще бъдат подложени на окончателно гласуване. Очаква се дебатите по тях да продължат да бъдат наситени, тъй като те засягат дълбоки и съществени въпроси на правната система и международните отношения на страната.

• Наказателно-процесуален кодекс (НПК)
• Законопроекти
• Парламентарна комисия
• Военни съдилища
• План за възстановяване и устойчивост (ПВУ)