Професионалното образование в България: Дисбаланс между подготовка и пазар на труда

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува мащабно изследване, което разкрива критични несъответствия в националната система на професионално образование. Чрез иновативен Индекс на съответствието експертите оценяват доколко подготвяните специалисти отговарят на реалните потребности на пазара на труда.

Методологията на проучването включва сравнение между планирания прием в професионалните гимназии и действителното разпределение на заетостта по икономически сектори. Скалата варира от 0 до 100 точки, като по-високите стойности индицират по-добро съответствие между образование и трудов пазар.

Националните резултати за 2025 година са тревожни - индексът достига едва 52,8 точки, което означава, че при около половината обучавани професионалисти липсва адекватно пазарно търсене. Тази тенденция се задълбочава през последните години, особено в сектори като селско стопанство и туризъм.

Регионалните различия са изключително показателни. Областите Добрич (64,9 т.), Ямбол (62,0 т.) и Силистра (60,2 т.) демонстрират относително добро съответствие, докато Кюстендил (32,9 т.), Видин (33,7 т.) и Кърджали (34,5 т.) страдат от драстичен дисбаланс между образователни профили и местни икономически реалности.

Столицата се представя по-добре със 56,8 точки, благодарение на по-силно съответствие в технологичните и транспортни сектори. Експертите от ИПИ подчертават, че системата е по-фокусирана върху запълването на паралелки, отколкото върху реалните нужди на бизнеса.

Сред препоръките на изследването са няколко ключови насоки за реформиране: въвеждане на по-широко отраслово образование, развитие на дуалното обучение, подобряване на професионалното ориентиране и създаване на по-гъвкави възможности за смяна на специалности.

Особен акцент се поставя върху необходимостта от повишаване на трудовата мобилност. Експертите смятат, че насърчаването на готовността за миграция в търсене на работа може да смекчи регионалните дисбаланси и да подобри общата заетост.

Проучването на ИПИ представлява сериозен призив към образователните и икономическите фактори за спешни и целенасочени реформи в професионалното обучение.