Президентът Йотова: Спорът за санкциите срещу патриарх Кирил скри добрата новина за европейските средства

Темата за евентуалното включване на руския патриарх Кирил в европейските санкционни списъци беше изкуствено изведена на преден план и силно преекспонирана. Това каза президентът Илияна Йотова в интервю за национална телевизия, като подчерта, че според нея българският премиер е изложил и други, далеч по-съществени резерви – свързани с бъдещето на "Лукойл", ядрената енергетика и националната сигурност.

По думите ѝ "по-кресливата част" от политическия и медиен дебат е взела на въоръжение единствено темата за патриарх Кирил, защото това удобна линия за противопоставяне, докато неудобните въпроси – за енергийната сигурност и ключови стратегически обекти – са останали встрани. Йотова е убедена, че така е била засенчена и "добрата новина" от европейските институции – одобрението и получаването на средствата по четвъртото плащане по Плана за възстановяване.

"Две правителства не успяха да направят, но буквално за по-малко от месец това правителство успя", отбеляза тя, подчертавайки значението на осигуреното европейско финансиране за българската икономика.

По темата за санкциите срещу патриарх Кирил Йотова заяви, че е против създаването на нови конфликтни линии в момент, когато "всички в Европа и Володимир Зеленски" настояват да започнат преговори за мир и Русия да бъде върната на масата за диалог. Според президента въвеждането на санкции срещу духовен лидер неизбежно ще предизвика остра реакция от Москва и риск спорът да бъде изместен към въпроса дали Европа е "срещу православието", с потенциално разделение и между вярващите в България.

"Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени в дипломатически път за разрешаване на този конфликт и най-накрая за мир", подчерта тя. Йотова припомни, че България е "православна държава" и изрази надежда българските вярващи да не бъдат разделени по тази линия. "Православието е толкова дълбоко вкоренено в нашата история, че точно по тази линия не ми се иска да има конфликт", уточни президентът.

В разговора беше засегната и темата за Република Северна Македония и нейния европейски път. Йотова призна, че напоследък у нея се засилват "много тежки съмнения" дали сегашното ръководство в Скопие действително желае членство в Европейския съюз. Според нея проблемът на северномакедонските власти не е с България, а с ЕС, където през 2022 г. те са приели определена рамка и ангажименти, които сега изглежда не желаят да изпълнят.

На въпрос дали европейските партньори разбират българската позиция, Йотова отговори утвърдително. Тя посочи, че в разговорите си с европейски лидери и посланици никой не е поставял под съмнение линията на ЕС по отношение на Република Северна Македония или нуждата от изпълнение на поетите ангажименти. В същото време, по време на срещите си с президента Гордана Силяновска и външния министър Тимчо Муцунски в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, чула нещо "буквално стресиращо за XXI век" – заявката, че настоящото управление в Скопие не признава действията и подписите на предишното.

"Помъчих се да обясня, че това не е персонален подпис, а ангажимент на държавата", разказа Йотова, подчертавайки, че приемствеността на международните договори е основен принцип в международното право.

Президентът коментира и казуса с договора с турската компания "Боташ". Според нея споразумението е имало потенциал да работи в полза както на България, така и на страните от Централна Европа, но вътрешнополитическите конфликти у нас са направили това невъзможно. "От това България само пострада", призна тя.

Йотова припомни, че договорът е бил подписан в изключително сложен момент – при спрени руски доставки на газ – от служебен кабинет, което според нея също е повлияло впоследствие на съдбата му. "Сега естествено години по-късно е много по-трудно", добави тя, но изрази надежда, че правителството ще успее да вземе решения, които да са добри за България.

В този контекст президентът определи страната като притежаваща "златна карта" – едновременно заради членството в ЕС и геополитическото ѝ положение. Тя прогнозира, че големите инфраструктурни и енергийни проекти вече няма да заобикалят България, както често се е случвало в миналото, а "през нас ще минават всички възможни коридори – енергийни, сухопътни и свързани с високите технологии".

По темата за визовия режим с САЩ Йотова беше запитана доколко е логично да се повдига отново въпросът за въвеждане на визи за американски граждани в ЕС, при положение че визите за някои европейски граждани, включително българските, все още не са отпаднали. Тя заяви, че България не бива да се отказва от усилията си и трябва да защитава интересите си както пред американската администрация, така и пред европейските институции.

"Няколко пъти сме слагали този дебат отново на масата в рамките на Европейския парламент, защото този принцип на реципрочност в момента не се спазва", посочи президентът, намеквайки, че темата следва да остане част от европейския дневен ред.

В по-широк план Йотова подчерта необходимостта България да бъде активен участник в разговорите за бъдещето на Европейския съюз и при подготовката на следващата Многогодишна финансова рамка. Според нея двете текущи войни – в Украйна и в Близкия изток – ясно са показали, че механизмът на функциониране на ЕС е "безкрайно остарял".

Президентът призова Европа да се върне към "лидерските си позиции", да постигне по-голяма стратегическа автономия, да доизгради единния пазар и да развие собствена система за сигурност и отбрана. Само така, според нея, Съюзът ще може да защитава ефективно интересите си в един все по-несигурен и конфликтен свят.