Подготовка на учителите за дигитално образование: ОИСР анализ

Подготовката на учителите се очертава като ключов фактор за успешното внедряване на дигиталните технологии в образователния процес. Това подчерта Хосе-Луис Алварес-Галван от Дирекция "Образование и умения" към Секретариата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той взе участие чрез видеовръзка в конференцията "Как членството на България в ОИСР работи за успеха на младите хора: иновации в образованието и младежко предприемачество", която се проведе днес в крайморския град Бургас. Събитието беше организирано от Дипломатическия институт към министъра на външните работи.

В рамките на конференцията Алварес-Галван представи актуални резултати от последните проучвания на ОИСР, обхващащи дигиталното образование. Сред тях се откроява международното изследване на политиките за дигитално обучение, което обхваща цели 37 образователни системи, включително и българската. От предоставената информация стана ясно, че България се отличава като една от малкото страни, които не само са разработили национална стратегия за дигитална трансформация, обхващаща периода от 2020 до 2030 година, но и са интегрирали в нея конкретни цели и инициативи, свързани с изкуствения интелект.

Според представената информация, страната прилага централизирани насоки и правила за киберсигурност и извършва външни оценки на училищата, които включват използването на дигитални ресурси. Въпреки напредъка, както и в много други страни, съществува необходимост от по-ясно регулиране на прилагането на новите технологии в процеса на преподаване и учене. "Почти всяка държава вече има стратегия за дигитално образование, но най-слабо развитата част остава оценяването и мониторингът на ефективността на тези практики," подчерта експертът.

Втората част от презентацията на Алварес-Галван беше посветена на връзката между дигиталните технологии и постигнатите резултати от образователния процес. В тази връзка той представи изследване, изготвено по поръчка на Ирландия, което анализира пет основни типа технологии, използвани в класната стая: програмиране и роботика, медийна грамотност, разширена реалност и симулации, образователни игри и изкуствен интелект.

"Тези инструменти предлагат възможности за персонализирано обучение и по-голяма приобщеност, но всичко зависи от подготовката на учителите," отбеляза Алварес-Галван. Той също така подчерта някои от основните рискове, свързани с въвеждането на дигиталните технологии, като икономическите неравенства и неравномерния достъп до дигитални ресурси.

Като примери за добри практики, Алварес-Галван посочи Франция, където програмата El Pilote следи за използването на дигитални технологии в училищата, и Нидерландия, където националната агенция Gamesnet координира рамковите споразумения с доставчици, за да гарантира качество и равен достъп до необходимото оборудване.

"Не е необходимо да изоставяме традиционните методи на преподаване, а да комбинираме дигитални и аналогови инструменти според нуждите на учениците," заключи експертът.