Парламентът прие закон за Лукойл, отхвърляйки президентско вето

Парламентът взе важно решение, отхвърляйки ветото на президента Румен Радев и повторно прие Закона за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Това решение беше подкрепено от мнозинство от народните представители, които се обединиха, за да осигурят приемането на промените. Законопроектът беше одобрен със 125 гласа "за", 74 "против" и без въздържали се.

Приетите промени предвиждат значителни ограничения върху продажбата на активи на руската нефтодобивна компания "Лукойл" в България. Съгласно новите разпоредби, подобни сделки ще могат да бъдат извършени само след одобрение от Министерския съвет, като условието е да има положително становище от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Това е значителна промяна, която цели да засили контрола върху потенциалните сделки, свързани с руски компании в ключовия сектор на енергетиката.

Подкрепата за законопроекта дойде от различни политически сили, включително ГЕРБ-СДС, "ДПС – Ново начало", "БСП – Обединена левица", "Има такъв народ", един депутат от "Алианс за права и свободи" (АПС) и трима независими депутати. Това демонстрира известна политическа консенсус по отношение на необходимостта от по-строг надзор върху руските активи в страната. От друга страна, против гласуваха партиите "Продължаваме промяната – Демократична България", "Възраждане", 12 народни представители от АПС и групата на "Морал, единство, чест" (МЕЧ). Партия "Величие" не участваха в гласуването, което допълнително подчертава разделението по въпроса.

Според приетите разпоредби, ДАНС ще извършва предварително проучване и ще предоставя писмено становище преди всяка сделка, касаеща дружествени дялове и акции от капитала на "Лукойл-България" ЕООД, "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, "Лукойл ейвиейшън България" ЕООД и "Състейнабъл енерджи съплай" ООД. Тези мерки са част от по-широк стремеж да се увеличи прозрачността и да се гарантира, че сделките с руски активи са в съответствие с националните интереси и изискванията за сигурност. Изискването се отнася и за сделки с дялове или акции в други юридически лица, включени в структурата на собствеността им, регистрирани на територията на България или в трети държави, когато са собственост на "Лукойл" ОАО (Русия) или свързани с него лица. Същото правило ще важи и при сделки с недвижимо имущество, движими вещи и съоръжения, предназначени за преработка, производство, съхранение и продажба на нефт и нефтопродукти. Важно е да се отбележи, че всяка разпоредителна сделка, извършена без разрешение на Министерския съвет, е нищожна. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заседанието в парламента беше предшествано от напрегната атмосфера. По-рано през деня, работата на народните представители беше прекъсната, за да може да се проведе извънредно заседание на Комисията по енергетика, на което беше отхвърлено ветото на държавния глава. Това действие подчерта спешността и важността, която се придава на законовите промени. След като комисията отхвърли ветото, въпросът беше включен в дневния ред на пленарното заседание.

По време на дебатите в пленарната зала, се откроиха различни гледни точки. Искра Михайлова от "Възраждане" изрази критика към процедурата, подчертавайки че бързината, с която се разглеждат важни промени в законодателството, поставя под въпрос върховенството на закона. Според нея, законопроектът фокусира вниманието върху един субект, без да разглежда въпроса обективно, което може да отвори врати за машинации.

Станислав Анастасов от "ДПС – Ново начало" отговори на тези критики, като подчерта, че целта на законопроекта е да се гарантира, че рафинерията в Бургас няма да попадне в ръцете на лица, свързани с Владимир Путин.

Васил Стефанов от "Продължаваме промяната – Демократична България" изрази опасения относно практическата ефективност на предложените промени. Той предрече, че тези промени ще бъдат оспорени в Конституционния съд и няма да постигнат целите си. Той обърна внимание на текущите преговори за придобиване на "Лукойл Нефтохим Бургас" от кипърска компания, като постави въпроса за реалната възможност ДАНС да възпрепятства подобна сделка.