Общественият защитник Велислава Делчева изразява подкрепа за ключови промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), за да се реши десетилетният проблем с нереализираните реституционни права на собствениците. Проблемът засяга десетки хиляди граждани в Столична община, Варна, община „Родопи“ – Пловдив и други региони, които формално имат признати права, но не са получили нито земя, нито равностойно обезщетение.

В своето становище, изпратено до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите в 52-рото Народно събрание Явор Гечев, министъра на земеделието Пламен Абровски и министъра на правосъдието Николай Найденов, Делчева посочва, че предложените текстове са реална стъпка към приключване на реституционните процедури за имоти в стари граници. Тя напомня, че Европейският съд по правата на човека многократно е квалифицирал продължителното забавяне на поземлената реституция в България като нарушение със системен характер и непропорционална намеса в правото на собственост. По тази причина държавата трябва да предприеме мерки за окончателно решаване на въпроса, включително чрез гарантиране на равностойно обезщетяване и реално предоставяне на земя.

Един от най-критичните въпроси, които омбудсманът повдига, е обезщетяването с поименни компенсационни бонове (ПКБ). Делчева обръща внимание, че при изчерпване на възможностите за предоставяне на земя се прилага редукционен коефициент, а реалната пазарна стойност на боновете често е значително по-ниска от техния номинал. Като конкретен пример тя посочва Столична община, „където дължимото обезщетение със земя е 50 852,518 дка на стойност 30 733 910 лв., докато предоставената земя от общинския поземлен фонд е 9 553,172 дка“.

„Смятам, че предметът на законопроекта би следвало да се разшири с предложения за подобряване на режима за обезщетяване с ПКБ, като се разшири приложното поле на плащанията с ПКБ по номинал, или се предложат нови способи за обезщетяване, гарантиращи равностойност“, подчертава Делчева.

За да се защитят необходимите за реституция земи от междувременно разпиляване, общественият защитник предлага въвеждането на изрична забрана за разпореждане с тях до завършване на всички процедури и допълнителни гаранции. „Това се налага, тъй като законовата регламентация по § 16 е твърде обща и предстои подзаконовото ѝ конкретизиране, което затруднява преценката достатъчна ли е продължителността на предлаганото с § 17 удължаване на ограничителния режим за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд“, обяснява тя.

Омбудсманът подкрепя възможността за получаване на земя от общинския поземлен фонд, като при липса на достатъчен ресурс в съответното землище, правоимащите да могат да получат земя и от съседно или друго землище в рамките на общината. Делчева подкрепя също така удължаването на ограничителния режим за разпореждане със земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ (земите, предназначени за приключване на реституцията), както и правомощието на областния управител да се намесва, ако общинският съвет не вземе решение в законоустановените срокове.

Друга важна позиция на Делчева е срещу идеята средното годишно рентно плащане да бъде изнесено в подзаконово регулиране. Тя твърди, че този показател има пряко отражение върху правата на гражданите, особено на дребните земеделски собственици. „За правата на дребните собственици – „слабата страна“ в поземлените отношения, размерът на годишното средно рентно плащане е от съществено значение“, казва омбудсманът. Институцията на Омбудсмана предлага, ако се приеме подзаконово регулиране, законът задължително да определи критериите за изчисляване на размера на рентното плащане.

В заключение Делчева подчертава, че общинският поземлен фонд е единен ресурс както за възстановяване на собствеността, така и за обезщетяване, което изисква цялостен подход вместо разглеждането на отделни процедури изолирано. „Оценявайки комплексността на проблема, омбудсманът в редица свои доклади до Народното събрание предлага приемането на специален закон, който да уреди в цялост обществените отношения по приключване на поземлената реституция като отчита и влиянието на прекомерната забава върху тях“, заключачва тя.

Промените в закона за земеделските земи ще имат значение за всички собственици на имоти в страната, включително и за гражданите в Бургасска област.

Призиви за спешни законодателни и организационни мерки за защита на признатите реституционни права бяха изпратени от омбудсмана още в края на май, веднага след изтичане на ограниченията за разпореждане със земите от т.нар. остатъчен поземлен фонд. Тогава са изпратени становища до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова, министрите на земеделието и храните Пламен Абровски и на правосъдието Николай Найденов, както и до председателя на управителния съвет на Националното сдружение на общините Даниел Панов.