Обектът 2026 ED138 е бил на снимки от 2016 г., но никой не го е разпознал в тях. Матю Холман от Центъра по астрофизика на Харвард и Смитсониън го намери на 13 октомври 2026 г. в данни на обсерваторията „Вера Рубин“, събрани по-рано през годината. Обсерваторията обяви откритието на 27 октомври. Това е кандидат за джудже планета, не признато небесно тяло: размерът му е груба оценка, а дали е достатъчно кръгъл, още никой не е установил.

Обектът е на около 46 пъти разстоянието от Земята до Слънцето, а средното разстояние на Плутон е около 40. Орбитата му е наклонена на почти 25 градуса спрямо равнината, в която се движат планетите, и затова го отнасят към „горещите класически“ обекти отвъд Нептун. Така наричат телата, чиито орбити най-вероятно е изкривила гравитацията на Нептун.

Движение от нощ на нощ

ED138 се намира в част от небето до равнината на Млечния път, където има милиони звезди. Там слабото петънце, което се движи, се губи сред фоновите източници на светлина и повечето телескопи не могат да го отделят от тях.

На един кадър обектът е точка като всяка друга и го издава само движението му от нощ на нощ. Кодът, който Холман разработи с колегата си Кевин Напиер, съпоставя милиарди засичания и търси тези, които принадлежат на едно и също тяло. Холман пусна кода върху данните от 2026 г. и видя резултата в същата вечер. „Първата ми реакция беше развълнувано недоверие“, каза той.

Яркостта и разстоянието подсказаха, че обектът е необичайно голям за мястото си. Телескопът „Симони“ на Рубин го е заснел 30 пъти в 20 нощи между 4 март и 11 юли 2026 г. Марио Юрич от Вашингтонския университет, ученият, който води работата по Слънчевата система в проекта, провери каталозите и намери още наблюдения.

После дойде „предварителното откриване“, при което вече известен обект се търси в стари снимки. Орбитата от новите данни показа къде да се търси назад във времето. Снимки от Камерата за тъмна енергия, намерени през услугата ADAM Precovery на Института за астероиди, показаха обекта отпреди повече от десет години и така орбитата е проследена за целия този период.

Неизмерена отразителност на повърхността

Оценката за размера, от 600 до 1500 км, идва от три величини: разстоянието, яркостта и предполагаемата отразителност на повърхността. Самата отразителност не е измерена. Ярък обект може да е голям и тъмен или по-малък и бляскав, а на видима светлина двата случая не се различават. Затова екипът чака инфрачервени измервания.

Кръглата форма е условие за джудже планета. Според екипа ледени тела с такива размери се очаква да са кръгли, ако собствената им маса ги е оформила, но това още не е проверено.

Официалният списък на Международния астрономически съюз има пет джуджета: Плутон, Церера, Ерида, Хаумеа и Макемаке. Ако ED138 влезе в него, ще е шестата. Холман каза, че тогава обектът ще се присъедини към много малко семейство светове. Срок за решение няма.

Това е първият кандидат за джудже планета, обявен от Рубин. Десетгодишният преглед на южното небе „Legacy Survey of Space and Time“ започна през юни 2026 г. и може да открие още скрити обекти. Учени по света могат да организират следващите наблюдения. Изображенията са достъпни за притежателите на права върху данните на Рубин, а орбитата може да се разгледа в приложението Orbitviewer.