Нобелов лауреат по физика: човечеството има "35-годишен период на полураспад"

Дейвид Грос, носител на Нобелова награда за физика за 2004 г. за откриването на асимптотичната свобода, даде мрачна оценка за бъдещето на цивилизацията в скорошно интервю. Според него вероятността човечеството да просъществува още 50 години е "много малка", а рискът от ядрена война очертава хоризонт от около 35 години.

"Напоследък отделям част от времето си, за да обяснявам на хората… че вероятността да преживеем още 50 години е много малка", казва Грос в интервю за "Live Science". "Заради заплахата от ядрена война имате около 35 години."

85-годишният теоретичен физик, който работи в Института по теоретична физика "Кавли" към Калифорнийския университет в Санта Барбара, прави това изявление малко след като беше обявен за носител на Специалната награда "Breakthrough" за фундаментална физика за 2026 г. – приз от 3 млн. долара за "изключителен принос към теоретичната физика през целия му живот: от силното взаимодействие до теорията на струните".

Растящата ядрена заплаха

Грос формулира своето предупреждение в вероятностни категории, наричайки 35 години "период на полураспад на човечеството" – т.е. шансът човешкият вид да изчезне в този интервал е около 50 процента. Изчислението му стъпва върху оценка, че годишната вероятност от ядрен конфликт приблизително се е удвоила – от около 1% до приблизително 2% годишно.

Този тип предупреждения не са новост за Грос. През октомври 2025 г. той, заедно с други нобелови лауреати, подписва декларация с призив за предотвратяване на ядрена война, в която се посочва, че рискът от използване на ядрено оръжие е достигнал най-високото си ниво досега. В документа се отправя апел към Русия и Съединените щати да договорят ново споразумение, което да замени Договора за намаляване на стратегическите настъпателни оръжия (Нов СТАРТ), чийто срок изтече през февруари 2026 г.

Надпревара между физиката и оцеляването

В един неочакван паралел между делото на живота си и екзистенциалните си тревоги Грос стига до извода, че най-голямото препятствие пред създаването на единна теория на квантовата гравитация може да не е научната сложност, а въпросът дали човечеството ще има време да я достигне. В продължение на десетилетия той работи върху теорията на струните като водеща кандидатура за обединяване на гравитацията с трите други фундаментални взаимодействия, описани от Стандартния модел – теоретичната рамка, която той помага да бъде завършена през 1973 г., когато заедно с Франк Вилчек открива асимптотичната свобода – принцип, лежащ в основата на квантовата хромодинамика.

Кариера, движена от любопитство

При приемането на наградата "Breakthrough Prize" Грос подчертава, че любопитството остава двигателят на научния прогрес и разказва, че продължава да изследва фундаментални въпроси за произхода на Вселената и природата на пространството и времето. Пътят му към физиката започва в тийнейджърските му години с книга по популярна наука от Алберт Айнщайн с личен автограф, която получава като подарък.

Днес, след шест десетилетия, посветени на изучаването на най-дълбоката структура на материята, Грос е изправен пред далеч по-насъщен въпрос – не как е устроена Вселената, а дали ще остане някой, който да разбере отговора.