Българското машиностроене се бори с предизвикателствата: Спад на оборотите и очаквания за задържане на негативната тенденция

Българското машиностроене отчита сериозни спадове в оборотите от началото на годината, като експертите предвиждат задълбочаване на тази негативна тенденция до края на 2025 г. Това е споделил в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА) председателят на Българската браншова камара по машиностроене, Виолин Ненов. Според него, тенденцията е валидна за цялото промишлено производство. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че индексът на годишна база към април 2025 г. е отчел понижение от 10,4%, а през юни - от 8,2%.

"Ситуацията в машиностроенето е подобна," отбелязва Ненов. "Отбелязва се известно слабо подобрение за първото полугодие на 2025 г. в сектора "Машини и оборудване", но и то е волатилно."

Разговорът е проведен във връзка с Деня на машиностроителя, професионален празник, който се чества от 1971 г. с решение на Министерския съвет. Празникът се отбелязва през втория неделен ден на октомври.

В рамките на международното изложение за машини и технологии в металообработката MACHTECH & INNOTECH EXPO в началото на октомври, Камарата поде инициативата за възраждане на празника. Виолин Ненов подчерта, че този ден е признание за труда на поколения инженери, технолози, конструктори и работници, които са създали, запазили и развили българското машиностроене. Според него, празникът трябва да се отбелязва с гордост. Той подчерта, че съпътстващите събития биха могли да предоставят на българското общество повече информация за сектора, който е основополагащ за индустрията и предлага добри условия за работа и възнаграждение.

България има потенциал да възвърне позициите си в производството на металорежещи машини, хидравлика и други сектори, но Ненов изрази скептицизъм относно възможността за повторно лидерство в машиностроенето поради загубеното време и усилената конкуренция в световен мащаб.

Броят на активните машиностроителни предприятия остава под 5000

По данни на Министерството на икономиката от 2024 г., в България има малко под 5000 активни машиностроителни предприятия. Председателят на Камарата отбелязва, че реалният брой вероятно е по-голям, но точното число е трудно да се определи. Лидерската позиция в сектора се запазва от "Производство на машини и оборудване" от началото на годината. В същото време, в "Производство на метални изделия без машини и оборудване" спадът от миналата година продължава.

"Данните показват, че положението не се е подобрило качествено, тоест продължаваме да имаме тенденция към спад, но не във всички фирми и подсектори," обяснява Ненов. Той изрази надежда тенденцията да не се задълбочи до края на годината. За сектора "Машини и оборудване" се наблюдават ръстове през първите пет месеца на годината спрямо същия период на миналата година, въпреки че те са минимални.

Геополитиката и други фактори определят резултатите

Като причини за спадовете в машиностроенето, председателят на Камарата посочи геополитическите фактори, недостига на квалифицирани кадри, енергийните политики и други.

Очакванията на бранша са, че с продължаването на програмата за енергийна подкрепа на бизнеса, част от проблемите ще бъдат решени. Ненов оцени като положителна промяната в програмата. Той изрази мнението си, че програмата, забавена отчасти поради очакванията за по-ниски разходи за електроенергия през лятото, вече ще започне да функционира.

Браншът продължава да се сблъсква със затруднения, свързани с нарушенията във веригите на доставки и сроковете, както и с качеството на доставките. Това е следствие от геополитическата обстановка.

Трудно е да се очертае цялостна тенденция за машиностроенето, тъй като то включва и отбранителната промишленост. Въпреки че има повишение на показателите в предприятията от отбранителната индустрия, председателят на Камарата подчерта, че това не означава подобряване на показателите в целия сектор.

Друг проблем е, според Ненов, повишаването на минималната работна заплата, което води до повишаване на средната, стимулиране на неквалифицирани работници и възнаграждение на добре квалифицирани специалисти.

Новите митнически политики на САЩ и техните последствия

Новата митническа политика на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, въпреки че българското машиностроене няма значителен дял от износа си за САЩ, оказва влияние върху сектора. Причината е, че фирмите от бранша изнасят големи количества за Европа и други части на света, които също са засегнати от митническите тарифи. Проблем е облагането при износ в САЩ с 50% на целите изделия, съдържащи метални части, докато това мито е за метали, а за останалите компоненти би трябвало да е определените 15%. Според Ненов, подкрепата на държавата за диверсификация на пазарите е правилен подход, но не води до бързи резултати.

Географската трансформация на износа е труден процес, тъй като в страната има основно два вида производители: на крайни изделия и поддоставчици. Производителите на крайни изделия не могат лесно да променят производството си. Основните им пазари са Европа, Южна Америка и Азия. Втората група фирми работят по поръчки на чужди компании, предимно европейски, като голяма част от тях са от Германия. Тези фирми изпитват затруднения поради намаления обем на поръчки, причинен от свиването на икономиките на Германия и други европейски страни. Според председателя на Камарата, тези фирми трудно могат да разширят пазара си, тъй като работят по конкретни поръчки.

Липсата на кадри – хроничен проблем

Липсата на кадри остава проблем за машиностроенето. Дефицитът на квалифицирани специалисти е осезаем в цялата индустрия и в машиностроенето като основен сектор на икономиката. Ненов отбеляза, че е трудно да се направят точни разчети за дефицита поради динамиката на процеса. Тенденцията остава негативна, а процесът на обучение на висши инженерни кадри отнема най-малко 10 години.

Усилията на Министерството на образованието и науката в посока модернизация на средното професионално образование са важни. Проектът трябва да приключи през 2027 г., като от учебната 2026/2027 г. ще започне обучението по нови професии и учебни планове. Това би трябвало да подобри подготовката в средното образование. Ненов предупреди, че това ще отнеме време.

В момента машиностроителните фирми решават кадровия проблем, като допълнително обучават специалистите, което е неприсъща дейност, свързана със значителни разходи.

Вносът на кадри от трети страни се прилага, но няма информация за значителен напредък. Инженерни кадри с висока квалификация трудно се намират и в трети страни. Проблемите с езика и социалното осигуряване допълнително усложняват положението. Ненов посочи, че вносът на работна ръка не решава проблема.

Завръщането на специалисти – единични случаи

По отношение на завръщането на квалифицирани български специалисти, Ненов отбеляза, че има само единични случаи сред инженерно-техническите кадри в машиностроенето. Той посочи начина на живот в чужбина, стабилността на заеманата позиция и вътрешно-политическата нестабилност в България като фактори, които влияят върху решението им. В IT сектора и някои други сектори се наблюдава завръщане на специалисти. В САЩ и западните страни квалифицираните инженери са дефицитни и високоплатени. От друга страна, има тенденция да се връщат квалифицирани работници като заварчици, но по данни на фирмите те не остават достатъчно дълго, за да има ефект.