Лято 2026: градовете и планините печелят туристите, морето изостава

Към средата на юли 2026 г. българският туризъм продължава да се развива стабилно, но тенденцията е ясна – растежът се движи от градския, културния и вътрешния туризъм, а не от традиционния летен морски сезон. Експерти и официални данни показват, че градове като София и Пловдив, както и планинските и културните маршрути, печелят все повече гости през цялата година, докато морските курорти все още не са възстановили напълно резултатите си от 2019 г.

Още в началото на годината проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, посочи, че "туризмът стои доста стабилно" и че "очакваме ръстове и през 2026 г.", като прогнозата е България да бъде посетена от поне "14 млн. чуждестранни посетители" – спрямо около "13,5 млн." през 2025 г., които вече надвишават нивата от 2019 г. В същото време той подчертава, че основният пазар остава вътрешният – българите, които се очаква да реализират над "27 млн. пътувания в страната", като активните туристи пътуват "по 5–6 пъти годишно".

Пред Euronews България проф. Драганов допълва, че за зимния сезон и първите месеци на 2026 г. "очакваме ръст" и приходи от около "170 млн. евро" за периода, което е "със 7% повече спрямо миналата година". Тези данни показват, че макар първото тримесечие да носи предизвикателства, общата рамка за годината остава положителна – особено при вътрешния туризъм и градските пътувания.

В същото време анализ, базиран на данни на Евростат и НСИ, показва, че първото тримесечие на 2026 г. е белязано от "спад при чуждестранните туристи" и съвсем леко повишение при българите. Общият брой реализирани нощувки за периода януари–март достига "3 385 490", което е "минимален спад от 0,9% спрямо същия период на 2025 г." (тогава – "3 416 916"). Нощувките на чужденци намаляват с "4,3%" до "1 250 226", а физическият брой на пренощувалите чуждестранни гости спада с "2,9%" до "455 585". В същото време нощувките на български туристи нарастват с "1,1%" – до "2 135 264", което още веднъж потвърждава укрепването на вътрешния пазар.

Паралелно с това, НСИ отчита, че през първото тримесечие на 2026 г. "1 милион български граждани на възраст 15 и повече години" са реализирали туристически пътувания, като "78,4%" от тях са пътували само в страната. Едва "17,9%" са пътували само в чужбина, а "3,7%" – и в България, и навън. Данните показват, че основната цел остава "почивка и екскурзия", а "90,3%" от личните пътувания са организирани самостоятелно, без туроператор. Това означава, че именно самостоятелно планираните градски и вътрешни пътувания са двигателят на сектора в началото на 2026 г.

На този фон морският туризъм продължава да изостава. Още в края на 2025 г. проф. Драганов и други експерти посочват, че "увеличението се отбелязва за сметка на културния и други видове туризъм", докато "морският туризъм продължава да отбелязва стагнация и все още не може да достигне резултатите от 2019 г.". Летният сезон 2026 г. започва с умерен оптимизъм – по данни на Министерството на туризма се очаква около "3% ръст в предварителните резервации" и приблизително "5% увеличение на броя туристи" спрямо предходното лято, но основният акцент отново пада върху българските туристи и комбинираните почивки (град + море, планина + море), а не само върху класическия "all inclusive" по крайбрежието.

Истината за "незадекларираните" нощувки продължава да бъде чувствителна тема и през 2026 г. Официалните данни на НСИ и аналитичните публикации показват ясно, че реалният туристически поток е по-голям от регистрираните цифри – особено при самостоятелните пътувания, градските уикенд турове и краткосрочните наеми. Платформи за краткосрочни настанявания, малки семейни хотели, апартаменти под наем и къщи за гости не винаги подават коректно информация към Единната туристическа информационна система, а част от нощувките остават извън официалните отчети – именно това стои зад понятието "невидими" или "незадекларирани" нощувки.

Тези "невидими" нощувки се концентрират най-вече там, където расте градският и алтернативният туризъм – в София, Пловдив и други градове, както и в планински и селски райони, където туристите предпочитат самостоятелно настаняване вместо големи хотели. Това изкривява статистиката, води до подценяване на референтните показатели за туризма и същевременно означава "загубени данъчни и туристически приходи" за държавата и общините – невнесен ДДС, туристически такси и такса "битови отпадъци".

Министерството на туризма и контролиращите органи реагират с засилен контрол – особено по морското крайбрежие и в големите градове, където се извършват проверки на място, а регистрираните обекти се задължават да подават актуални данни за всяка нощувка. Публикуваните интерактивни статистики за летен сезон 2025 г. и текущите данни за 2026 г. целят именно да покажат по-прозрачна картина и да ограничат сивия сектор, но експертите признават, че "самостоятелните и незадекларирани нощувки" остават значимо предизвикателство, особено на фона на ръста на вътрешния, градския и алтернативния туризъм.

Обобщено, към средата на юли 2026 г. туристическата картина в България е двупластова: от една страна, страната върви към рекордни "14 млн. чуждестранни посетители" за годината и силен вътрешен пазар с над "27 млн. пътувания" на българи; от друга – морският сезон все още не е водещ двигател, а истинският ръст идва от градовете, културните маршрути, планинските и селските дестинации. В същото време "незадекларираните нощувки" продължават да правят част от този успех невидим за статистиката, което поставя пред институциите задачата да балансират между контрол, прозрачност и стимули за устойчиво развитие на туризма извън традиционното морско крайбрежие.