Русия носи вината за ударите по граждански кораби в Черно море, включително в изключителните икономически зони на България и Румъния, обвиниха лидерите на ЕС. Според тях ударите са недопустими и тежко нарушават международното и морското право. Това записаха държавните и правителствените ръководители в заключенията си, приети вечерта на 16 октомври в края на двудневното заседание. Вижте първоначалната ни публикация: Радев поиска от ЕС и НАТО общи действия срещу атаките по кораби в Черно море.

Този материал продължава нашата по-ранна публикация. Тя беше за искането на премиера Румен Радев към ЕС и НАТО за общи действия срещу атаките по кораби в Черно море, след разговорите му с Урсула фон дер Лайен и Марк Рюте.

Европейският съвет иска незабавно да бъде възстановено безопасното преминаване на всички граждански, търговски и стопански кораби, за да не се влошава обстановката допълнително.

През последните няколко дни четири търговски кораба бяха ударени в българската изключителна икономическа зона. Два от тях потънаха, има загинали. Още два кораба бяха ударени в териториалните води на Румъния.

В заключенията се казва, че ударите по граждански, търговски и стопански кораби, включително под флаг на държава от ЕС, нарушават и Конвенцията на ООН по морско право. Сигурността, стабилността и свободата на корабоплаване в Черно море са от стратегическо значение, пише в документа.

Премиерът Радев засега не е склонен да обвини Русия. Според него няма доказателства за нейна вина. Отказът му е сред причините бивши премиери, генерали, дипломати и обществени фигури да отправят публичен призив към правителството да защити националната сигурност на фона на растящите заплахи за България и региона.

Според лидерите на ЕС Москва удря украинската селскостопанска инфраструктура, черноморските и дунавските пристанища, граничните пунктове, съоръженията за износ и корабите, блокира корабните пътища и унищожава зърнохранилища.

„Русия отново използва храната като оръжие и подкопава глобалната продоволствена сигурност, по-специално в Африка, Азия и Близкия изток“, пишат лидерите.

Те настояват да се укрепят още „Коридорите на солидарността“ между ЕС и Украйна, които са жизненоважни за устойчивия износ на зърно. Трябва да бъде спрян и износът през ЕС на зърно, което Русия е откраднала от временно окупираните украински територии.

Европейският съвет подкрепя всеобхватен, справедлив и траен мир, основан на Устава на ООН и на международното право, със солидни и надеждни гаранции за сигурността на Украйна. Такъв мир е възможен само ако се зачитат независимостта, суверенитетът и териториалната цялост на страната.

„Границите не трябва да се променят със сила, агресорът не може да бъде възнаграден, а дългосрочната сигурност на Украйна и способността ѝ да се защитава трябва да бъдат гарантирани“, пише в заключенията. Пътят към мира не може да се определя без Украйна, смятат лидерите.

ЕС ще решава сам въпросите от своята компетентност или такива, които засягат сигурността му. Европа има ключова роля в бъдещото уреждане и ще защитава интересите си.

Съюзът подкрепя дипломатическите усилия за прекратяване на агресивната война на Русия и е готов да участва повече в тях. Европейският съвет призовава Москва да прояви воля за мир, да приеме пълно, безусловно и незабавно прекратяване на огъня и да започне смислени преговори.

Размяната на военнопленници и връщането на незаконно депортираните украински деца и задържаните цивилни трябва да продължат като част от пътя към мира. Лидерите ги определят като хуманитарни мерки и мерки за изграждане на доверие.

ЕС и държавите членки са готови да допринесат за гаранциите за сигурност на Украйна, най-вече чрез Коалицията на желаещите и в сътрудничество със САЩ. Всяка страна ще участва според компетенциите и възможностите си и в съответствие с международното право.

Гаранциите ще включват подкрепа Украйна да възпира агресия и да се защитава ефективно, и в дългосрочен план. Държавите членки остават ангажирани с обучението и оборудването на украинските въоръжени сили.

Лидерите приветстваха и споразумението за удължаване и преразглеждане на мандата на Военната мисия на ЕС за подпомагане на Украйна.

ЕС е решен да засили натиска върху Русия, за да спре войната и да започнат смислени преговори за мир. Европейският съвет приветства 21-вия пакет санкции и вписването на значителен брой допълнителни лица и организации в санкционните списъци.

Лидерите искат бързо и ефективно да се прилагат мерките срещу руски бивши участници в бойни действия. Настояват и за нови мерки, съгласувани с партньорите, които да намалят енергийните приходи на Русия, да затворят вратичките в санкциите и да спрат заобикалянето им.

Отделно място в заключенията заема „сенчестият флот“. ЕС иска да ограничи операциите му и да подкопае бизнес модела му с подход „по целия маршрут“, с координация между държавите членки и с партньорите.

Предвиден е общ подход към рисковете, които тези кораби създават за околната среда и за безопасността на корабоплаването. Предвидени са и повече операции по качване на борда, в съответствие с международното право и Конвенцията на ООН по морско право.

Европейският съвет изрази съжаление за решението на САЩ временно да отменят санкциите върху руския дизел.

ЕС остава ангажиран с пълната отговорност за военните престъпления и другите най-тежки престъпления във войната на Русия срещу Украйна. Съюзът подкрепя усилията в Съвета на Европа за привеждане в действие на Международната комисия по искове за Украйна и на Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна.

Лидерите отново призоваха всички държави незабавно да спрат всякаква пряка или непряка помощ за Русия, особено доставките на стоки и компоненти с двойна употреба. Остро осъдиха изпращането на севернокорейски военни сили във войната срещу Украйна, както и продължаващата военна подкрепа за Русия от Иран, Беларус, Северна Корея и други страни.

Докато в Украйна няма справедлив и траен мир, участието на Русия и Беларус в международни спортни и културни прояви не бива да се нормализира, особено чрез показване на национални символи, се казва в заключенията.