923 души в България чакат трансплантация към 6 октомври 2026 г., а 848 от тях се нуждаят от бъбрек. Данните представи Радостина Гетова, експерт в дирекция „Управление, координация и контрол на трансплантацията и асистираната репродукция“ на ИА „Медицински надзор“, на XI конференция за белодробна хипертония в София.

За 2026 г. в страната има 13 заявени трупни донора. Заявените трансплантации са 17 на бъбрек, две на сърце и седем на черен дроб. Подкрепа за трансплантация в чужбина през 2025 и 2026 г. са получили общо 50 пациенти.

Ново лекарство за белодробна хипертония влиза за реимбурсиране следващия месец, каза доц. д-р Васил Велчев от УМБАЛ „Св. Анна“ в София. То е подкожна инжекция и според него ще допълни добре лекарствата, които се използват сега.

Белодробната артериална хипертония е рядко заболяване и по-често засяга жени, обясни доц. Велчев. Пациентите са на средно 50 години. Първият признак е умората, а диагнозата се поставя с рентген, ехограф и кардиограма. Според него в България на пациентите все още трудно се прави белодробна трансплантация.

Д-р Саркис Калустян от същата болница говори за лечението на пациентите с тромбоемболична форма на белодробна хипертония и за подхода към тях.

Пулмологът и депутат Александър Симидчиев разгледа законовата рамка и практиката в други държави. Той смята, че за страната е от голямо значение да влезе в Евротрансплант, международна организация, която координира обмена и разпределението на донорски органи между европейски държави. Според него условието за членство е 100 трансплантации годишно.

Конференцията е организирана от Асоциация „Пулмонална хипертония“. Председателят ѝ Тодор Мангъров я откри и каза, че асоциацията поддържа постоянна връзка с НЗОК и с фирмите вносители на лекарства. Сред темите бяха новото в лечението на болестта и значението на транслационната дейност в България. Участваха и студенти от медицинските университети във Варна и София.

Първите трансплантации у нас са от 1968 г., припомни Гетова.