Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за чужденците в Република България, внесени от Министерския съвет. Личната карта при обикновена услуга ще се издава до 20 дни, а не до 30, както досега.

Сроковете се сменят и в Закона за българските лични документи – чрез преходните и заключителните разпоредби на новия закон. Временната карта за самоличност ще се подменя до 20 дни при обикновена услуга, а при бърза – до три работни дни, броено от деня след приемането на заявлението.

Променят се и правилата за служебните паспорти, които ще се издават само за изпълнение на служебни функции в чужбина. Паспорт ще получават и децата на служители без дипломатически ранг на задгранична работа, ако са до 25-годишна възраст, не са сключили брак и продължават образованието си в приемащата държава. Според Министерския съвет ограничението е превантивно и намалява възможностите за злоупотреба с правото и с привилегиите на тези паспорти.

Със закона се въвежда и „единното разрешение за пребиваване и работа“. Него могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по българското законодателство и имат съответната виза или разрешение за пребиваване по Регламент (ЕО) № 1030/2002. Процедурата трае най-много два месеца, а само по изключение, при фактическа и правна сложност, към срока се добавят още 30 дни. Докато заявлението се разглежда, заявителят или негов упълномощен може да го оттегли. Ако чужденецът загуби достъп до пазара на труда по вина на работодателя, той ще получава обезщетение от него. Сезонните работници, на които работодателят осигурява жилище, задължително ще имат писмен договор с условията за наема.

Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него лице няма да отнема единното разрешение заради безработица, ако тя общо не надхвърля три месеца в срока на валидност на документа. Когато чужденецът притежава разрешението повече от две години, допустимата безработица е до шест месеца. Богдан Богданов от „Продължаваме промяната“ смята, че шестмесечният праг не отчита обективни причини за отсъствие, които са доказани по административен път, и че трябват по-обективни начини да се установи дали човек е бил в ЕС. Правото на пребиваване ще губи чужденец с разрешение за постоянно пребиваване, който през предходната календарна година не е бил в България.

При предоставяне на статут на лице без гражданство гражданите на трети държави ще минават скрининг на външните граници. Той ще се провежда в центрове към Главна дирекция „Гранична полиция“, където хората се настаняват със заповед на нейния директор или на оправомощено от него лице. При опасност от укриване или заплаха за обществения ред и здраве настаняването може да бъде и в центрове към дирекция „Миграция“ или в подходящи места в СДВР и областните дирекции на МВР. Всеки, който минава скрининг, ще има предварителен здравен преглед от квалифициран медицински персонал, достъп до спешна медицинска помощ и основно лечение, а неправителствени организации ще могат да консултират чужденците. Петър Петров от „Възраждане“ каза, че партията подкрепя прегледа и го смята за полезен.

Божидар Божанов от „Демократична България“ заяви, че законът все повече заприличва на наредба и че МВР и социалното министерство трябва да преценят в кои закони да се урежда материята. Според него липсва и дигитализация на процесите между институциите.