Парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове одобри рамковите позиции на България по проектите за нови регламенти за Европол и Евроюст. България подкрепя по-силни агенции, но не иска те да се намесват в националните разследвания и решения.

Калоян Иванов от „Демократична България“ се въздържа при гласуването и изрази особено мнение.

Позицията за Европол, агенцията на ЕС за сътрудничество в правоприлагането, представи заместник-министърът на вътрешните работи Венцислав Катинов. Според него агенцията трябва да остане в подпомагаща роля, а крайните решения да вземат държавите членки.

Катинов каза, че България последователно подкрепя по-голяма роля на Европол като център за обмен и анализ на информация. Страната подкрепя и по-тясната работа на агенцията с частни фирми, трети страни и други агенции и органи на ЕС. Особено полезен би бил прекият обмен на информация между Европол и доставчиците на телекомуникационни и финансови услуги, които имат ценни за разследванията данни.

МВР все пак има резерви по някои от промените. Катинов смята, че повечето други държави членки ги споделят.

„За нас са неприемливи предвидените нови правомощия на агенцията, според които тя може да поиска от държава членка да започне разследване на нейна територия“, каза заместник-министърът. Неприемливо за България е и Европол да открива свои офиси за подкрепа в националните звена. Катинов обясни, че сега тази работа успешно вършат бюрата за връзка с агенцията.

Той заяви още, че националният интерес е над всичко. Според него не може да се допусне намеса в български разследвания, дори когато въпросът е в правомощията на Европол.

Калоян Иванов обясни, че се притеснява от становището и от прекаления акцент върху защитата на националните правомощия. Той се опасява, че тези ограничения може да позволят на националните институции да спъват европейското сътрудничество, включително като бавят или отказват да дават информация.

Николай Дановски от МВР допълни позицията на министерството. Според него Европол трябва да разширява възможностите си, но държавите членки да решават сами дали да започнат наказателно преследване. Дановски каза, че това е позицията на всички останали държави членки. В работните групи към Съвета на ЕС има пълно единодушие, че Европол трябва да запази подпомагащата си роля, и България е напълно съгласна с останалите, посочи той.

Позицията за Евроюст, агенцията на ЕС за сътрудничество по наказателни дела, представи заместник-министърът на правосъдието Ирена Борисова. Тя каза, че България подкрепя целите на Европейската комисия при преразглеждането на правилата за агенцията. Агенцията трябва да работи по-добре и да се управлява по-добре. Съдебното сътрудничество по наказателни дела също трябва да е по-силно.

България има и забележки. „Реформата на Евроюст трябва да запази основната роля на агенцията, а именно да подпомага координацията и сътрудничеството между националните органи“, каза Борисова. Става дума за борбата с тежката престъпност, която минава границите. Според нея промените не бива да засягат самостоятелността при водене на делата и независимостта на националните органи, които разследват и преследват престъпления.

Борисова оцени положително възможността Евроюст да действа по своя инициатива и по-рано да открива случаи, при които държавите трябва да реагират бързо и заедно. Тя посочи, че обхватът и границите на тези правомощия трябва да са ясно определени.

Националните органи трябва да запазят отговорността да преценяват случаите и да решават какво да правят след това според българските закони, каза още заместник-министърът.