Данъчните оценки на имотите ще се увеличат с 30% през 2027 г. и с по 35% през 2028 и 2029 г. Банките, застрахователите и още няколко сектора ще плащат данък свръхпечалба от 33% за 2027 г. Това предвиждат промените в данъчните закони, одобрени днес от Министерския съвет, съобщиха от правителствената пресслужба.

Преди заседанието пресслужбата обяви, че в програмата му са седем данъчни и финансови закона, между които и този за местните данъци и такси.

Още по темата: Промени в седем данъчни закона и компенсации за родители пред кабинета

Оценките се повишават за сгради, земи, подобрения и земеделски земи. В същия закон отпадат текстовете за патентния данък върху доходите на юридическите лица от заведения за хранене и развлечения. Европейската комисия в свое становище определя този режим като държавна помощ.

Семействата с деца ще ползват по-големи данъчни облекчения. При едно дете те ще са 5000 евро, при две деца 10 000 евро, а при три и повече 15 000 евро. За дете с увреждания облекчението е 12 000 евро.

Към тях се добавя ново облекчение за детско развитие, 2000 евро на дете, за здравни, образователни и спортни занимания. Облекченията ще могат да се ползват авансово през годината, което според правителството увеличава разполагаемия доход на семействата.

Данъкът свръхпечалба ще плащат банки, застрахователи, телекомуникационни компании, обменни бюра и фирми за бързи кредити. Търговците на храни влизат в обхвата, ако нетните им приходи от продажби за 2026 г. са поне 5 млн. евро. До 30% от данъка фирмите могат да преотстъпят за определени цели, като инвестиции или резерви.

Според правителствената пресслужба новият данък не променя режима на корпоративното облагане и не засяга облагането на стандартната печалба.

Всеки служител ще може да получава от работодателя си ваучери за храна до 200 евро на месец. Досега таванът беше 102,26 евро (200 лв.), а за сумата над него ще има окончателен данък от 7%.

Данъчните загуби ще могат да се приспадат за 10 години, а не за 5, както е сега. Кабинетът въвежда и ограничение: приспадането не може да надхвърля 70% от положителния данъчен финансов резултат.

Технологиите с изкуствен интелект, високопроизводителната компютърна техника и сървърната инфраструктура ще се амортизират по-бързо, с двойна годишна норма, но не над 100%. Прагът, от който една вещ или право се води дълготраен актив за данъчни цели, става 1000 евро. Досега той беше 700 лв. (357,90 евро).

Нов ред ще урежда облагането на разходите в натура, когато фирма предоставя собствени, наети или получени от друг активи за лични нужди. Според правителството целта е личното потребление, платено от фирмата, да се облага по-справедливо и последователно.

Прагът за регистрация по ДДС ще расте на три стъпки. От 60 000 евро през 2027 г. той ще стигне до 70 000 евро през 2028 г. и до 75 000 евро през 2029 г. Малките фирми с оборот под него ще запазят правото да изберат общия режим на ДДС.

Правителството обяснява увеличението с инфлацията, с икономическия растеж и с днешните икономически условия. Според кабинета тригодишният график дава на бизнеса предвидимост и възможност за по-дългосрочно планиране.

Сегашният праг е в сила от 1 април 2025 г. Тогава той беше намален, за да облекчи бизнеса. Според съобщението ефектът му бързо е изчерпан заради натрупаната инфлация и растящите обороти на малките и средните фирми.

В съобщението се посочва още, че по европейското законодателство всяка държава сама определя прага си по ДДС. Тя взема предвид икономиката си, административната тежест, разходите на бизнеса и на администрацията, бюджетните приходи и други фактори. Според кабинета новият праг ще позволи на приходната администрация да насочи повече ресурси срещу данъчните измами, отклоняването и избягването на данъци. Ресурси ще има и за по-добро обслужване и за по-ефективно събиране на ДДС от големите фирми.

Нов акциз ще плащат собствениците на леки автомобили с двигател с вътрешно горене с мощност от 250 киловата (340 к.с.) нагоре. Размерът зависи от мощността: 500 евро за 250 до 300 киловата, 1500 евро за 301 до 350 киловата, 3000 евро за 351 до 500 киловата и 6000 евро над 500 киловата.

Изцяло електрическите коли и специалните служебни автомобили, като линейки, пожарни и коли със специален режим на движение, не се облагат. При хибридите се взема предвид само мощността на двигателя с вътрешно горене, по ЕО сертификата за съответствие или по друг официален документ. Според правителството акцизът е нужен заради допълнителни приходи в бюджета.

Законът за акцизите определя и краен срок за продажба на тютюневи изделия и алкохол със стария бандерол след въвеждането на нов образец. Предвидени са и мерки за по-ефективен митнически контрол и срещу отклоняването от акциз. Сменят се правилата за движението, съхранението и използването на енергийни продукти, електроенергия и други акцизни стоки, за да има по-малко неясноти и ефективен контрол без нова тежест за коректните оператори.

Глобите и имуществените санкции в няколко закона се актуализират заради инфлацията и социално-икономическите промени от последните години. Някои глоби по Закона за данъците върху доходите на физическите лица остават същите от 2007 г. Правителството иска по-високите наказания да възпират нарушителите и да насърчават доброволното спазване на закона.

Промените определят още кой, как и в какъв срок декларира и внася данъци при преобразуване на фирми. Това се отнася за прехвърлянето на имущество върху едноличен търговец, за данъка при източника върху дивиденти, ликвидационни дялове и доходи на чуждестранни лица, за данъка върху разходите и за алтернативния данък. Изрично е посочен и срокът за деклариране, когато преобразуването е преди края на срока за годишната декларация за предходната година и тя още не е подадена.

Формулярът, по който пенсионноосигурителните и застрахователните дружества обменят информация с държавите от ЕС, ще се публикува на сайта на НАП, а не в „Държавен вестник“.