Климатичният хаос и въздействието му върху птиците в България – интервю с д-р Димитър Плачийски (БДЗП)

За климатичните промени през последните години все по-често се използва терминът „климатичен хаос“, който оказва негативно въздействие върху всички живи организми, включително и върху птиците. Това заяви в интервю за БТА д-р Димитър Плачийски от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

По думите му е регистрирано ясно повишение на температурите в световен мащаб, като 2024 и 2025 г. са отбелязали пикове в затоплянето на земната повърхност и океаните, както и в топенето на ледовете. Тези процеси водят до разрушаване и силно увреждане на естествените местообитания и до зачестяване на екстремните климатични явления, които вече се наблюдават и в България, посочи експертът.

Един от ключовите инструменти на ниво Европейски съюз за смекчаване на климатичните промени и за спиране на загубата на биоразнообразие е Регламентът за възстановяване на природата, приет през 2024 г., каза Плачийски за рубриката на БТА „ЕС право БГ“. До 2030 г. приоритет ще бъде възстановяването на местообитанията в рамките на общоевропейската екологична мрежа „Натура 2000“.

По силата на регламента държавите членки, включително България, трябва да изготвят национални планове, в които да бъдат заложени конкретни мерки за възстановяване на биоразнообразието. Те са задължени и да наблюдават и докладват напредъка въз основа на ясно определени показатели. Земеделието е сред секторите с най-съществено въздействие върху природата, подчерта Плачийски.

Един от ключовите индикатори е индексът на птиците на земеделските земи, който показва, че от 2005 г. насам техният брой в България е намалял с 41%. Причините са свързани с разораването на затревени площи, превръщането им в обработваеми земи, употребата на пестициди, както и премахването на храсти и синори. Това затруднява намирането на храна и води до промени в местообитанията на редица видове. 

Конкретното въздействие на климатичните промени се наблюдава ясно при редица видове птици в страната, посочи Плачийски. Заради по-топлите зими и липсата на трайна снежна покривка значително са намалели зимуващите гъски. „Преди около 25 години на язовир Пясъчник сме броили над 20 000 гъски. В момента броят на голямата белочела гъска там е между 200 и 500 индивида“, даде пример той.

Друг показателен случай е червеногушата гъска. В края на 90-те години и в периода 2010–2013 г. България е поддържала през зимата до 97% от световната популация на този застрашен вид. В последните години обаче, поради липсата на снежна покривка и предприетите консервационни мерки по миграционния път на вида на север от страната, тези птици почти не достигат до България.

Нарастващият брой на естествените пожари на Балканите и в страната също има сериозно негативно въздействие върху птиците и биоразнообразието, посочи Плачийски. Допълнителен фактор е и намаляването на наличието на сладка вода в природата.

Според експерта, за да се постигне реален напредък във възстановяването на природата, националният план трябва да бъде хармонизиран с други стратегически документи – включително плановете за развитие на земеделието и селските райони и националните планове за възобновяеми енергийни източници. Подобна координация е заложена и в самия регламент, допълни той.

По отношение на възобновяемата енергия Плачийски отбеляза, че увеличаването на т.нар. „зелено“ производство често става за сметка на нарушаване на природни екосистеми. „Голяма обществена дискусия е необходима, когато има несъответствие между развитието на възобновяемите енергийни източници и опазването на местообитанията на видовете“, посочи той. Изграждането на вятърни и соларни паркове върху земеделски земи и гори според природозащитниците подкопава екологичния смисъл на възобновяемите източници.

Плачийски подчерта още, че макар делът на енергията от възобновяеми източници да се увеличава, това не е съпроводено с достатъчно съществено намаляване на използването на изкопаеми горива, което възпрепятства постигането на устойчиво развитие.

На национално равнище държавите членки са обвързани с конкретни срокове за прилагането на регламента за възстановяване на природата. Националните планове трябва да бъдат представени пред Европейската комисия до 1 септември 2026 г. В рамките на шест месеца Брюксел ще върне коментари и препоръки, след което страните ще разполагат с още шест месеца за тяхното отразяване и интегриране в стратегическите си документи.