Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за публичните финанси, които въвеждат нови правила за планиране на бюджета. Текстовете внесе Министерският съвет.

В пленарната зала за промените гласуваха 117 депутати, а 55 бяха против. Нямаше въздържали се.

Още по темата: Бюджетната комисия одобри замяна на националните фискални правила с европейски

Ако бюджетът не бъде приет навреме, държавата ще може да рефинансира дълга си, главница и лихви, на вътрешния пазар и с емисии на международните пазари. Според мотивите на законопроекта рефинансирането навън пази от ликвиден риск, тоест от недостиг на пари за плащания, и позволява да се търсят най-добрите условия.

Основните ограничения за дефицит и дълг от Пакта за стабилност и растеж остават. Новото е, че ще се следи ръстът на нетните разходи спрямо плана за нетните разходи на България, който Съветът на ЕС е одобрил. За първи път законът изисква национално финансираните инвестиции да влизат в бюджета след предварителна оценка и подреждане по важност.

Вместо конвергентната програма и Националната програма за реформи ще има два нови документа. Това са Национален средносрочен фискално-структурен план и Годишен доклад за напредъка.

Мартин Димитров от „Демократична България“ (ДБ) смята, че махането на националните корективни механизми е сериозна грешка и не може да се разчита само на европейските. „Правите следната комбинация за перфектна буря - първо правите високи дефицити, а после премахвате ограниченията, които би трябвало автоматично да ги коригират“, каза той.

Константин Проданов от „Прогресивна България“ отговори, че един механизъм просто се сменя с друг. Според него старият не е спрял дефицита от 4% за 2025 г. Проданов посочи, че и Европейската комисия признава, че подходът със структурния дефицит се прилага по-трудно. „Новият механизъм е напълно адекватен и е като каска, която ни предпазва, а вие настоявате върху сламената шапка да сложим и каска“, заяви той.

Теменужка Петкова от ГЕРБ каза, че промяната е нормална заради новото европейско законодателство, но има притеснения. Според нея всяко временно и служебно правителство ще може да тегли нов дълг, ако Законът за държавния бюджет не е приет, а това подкопава устоите на публичните финанси.

Петкова не е съгласна и с това, че Министерският съвет всяка година ще определя размера и вида на предварително одобрените публични инвестиции по критерии от наредба. Според нея това граничи с липса на прозрачност. Тя възрази и срещу отпадането на „извънредните обстоятелства“ като основание за дефицит над 3%. Петкова напомни, че България е в процедура по свръхдефицит и в такъв момент подобни ограничения не бива да се махат.

Айтен Сабри от ДПС заяви, че текстът не дава нужния баланс. Тя настоя парламентът да има разчет на предстоящите плащания, на наличните пари и на недостига, заради който се тегли дълг. Когато разходните ограничения са надхвърлени, хората трябва да знаят кога и как държавата ще се върне в тях, каза Сабри.

Депутатите отхвърлиха две предложения на Божидар Божанов от ДБ. Първото беше за методика, по която да се разпределят общинските бюджети. Второто предвиждаше Министерството на финансите да публикува по ясен график данните за изпълнението на бюджета.

Промените предстои да бъдат гласувани и на второ четене.