Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет, тъй като законът изрично допуска подобна ситуация и, ако Народното събрание не успее да приеме нов бюджет до началото на годината, държавата не спира да работи. Това посочват от Фискалния съвет в свой анализ, посветен на процедурите и практиките относно неприемане на държавния бюджет навреме.

От институцията пишат, че забавяне на бюджета е регистрирано шест пъти в периода 1992-1998 година, като причините се свързват основно с икономическа и политическа нестабилност в страната. През последното десетилетие пък подобна ситуация е възниквала три пъти.

Ако Народното събрание не успее да приеме нов бюджет до началото на годината се прилага временна процедура, в рамките на която държавните приходи продължават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента, обясняват от Фискалния съвет. Разходите могат да се правят само до толкова, доколкото са правени за същия период на предходната година. От институцията дават пример, че ако миналата година през януари са изхарчени 100 млн. лева за дадена дейност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн. В допълнение, разходите не могат да надвишават реално постъпилите приходи. Държавата може да харчи само това, което реално е събрала като приход.

Ако има нови закони или решения, които вече са влезли в сила и изискват повече или по-малко средства, държавата трябва да се съобрази с тях. Паралелно с това се спазват всички правила за стабилни държавни финанси, като например ограниченията за дефицита и дълговото правило.

Министерският съвет може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година. Тоест не може да се взема нов дълг за нови разходи, а само да се “превърта” старият, пише в анализа.

Тази временна схема може да се използва най-много три месеца. Ако обаче няма избрано Народно събрание (например по време на избори), този период не се брои.

Ако след тези три месеца още няма бюджет Народното събрание, по предложение на правителството, трябва да вземе специално решение, с което определя нов срок, през който държавата може да продължи да събира приходи и да прави разходи при тези временни правила, пише в анализа.

От Фискалния съвет посочват исторически случаи, разглеждащи неприет навреме бюджет през последното десетилетие, сред които Закон за държавния бюджет за 2022 г., Закон за държавния бюджет за 2023 г. и Закон за държавния бюджет за 2025 г. 

Анализът подчертава конкретни плюсове и минуси при закъсняло приемане на бюджета.

Според Фискалния съвет като плюсове могат да се считат възможността за по-точно планиране, основно защото се знаят приходите и разходите от предходната година. Разполага се с по-ясна икономическа среда и с актуални данни за инфлацията.

Предимство е , че по този начин се преодолява по принцип излишно увеличаване на разходите. Тъй като се работи с бюджетни дванадесетини и се отлагат "ненужни разходи", изразходват се по-малко средства, следователно, временното отлагане създава условия за временно по-добра и стегната фискална дисциплина.

За коалиционните правителства, а в повечето държави са такива, се предоставя повече време за допълнителни преговори с цел намаляване на риска от направени набързо промени и се създава възможност за увеличаване на подкрепата за приемането на бюджета, се посочва още в позицията на Фискалния съвет.

Слабите правителства правят слаб бюджет, и в такъв случай е по-добре да се изчака да има правителство с ясни ангажименти и визия, пише в анализа.

Според Фискалния съвет сред минусите, свързани със закъснял бюджет, са проявата на политическа нестабилност, която ерозира общата среда, негативния сигнал към инвеститори и кредитни агенции, забавяне на публичните инвестиции, забавяне на финансирането към общините, забавяне на социалните политики, несигурност в бизнеса.

Забавянето на приемането на бюджета може да доведе и до политически сделки, които да го направят твърде оптимистичен и с това да влошат фискалната позиция на страната, а с това и да предизвикат негативи в много направления, добавят от Фискалния съвет.

Анализът на Фискалния съвет е публикуван ден след като премиерът Росен Желязков обяви, че правителството подава оставка в резултат на протестите из цялата страна, припомня БТА. Тя бе приета днес от Народното събрание.