В България няма социална база за безредици като във Франция, а бюджетът за следващата година залага 5% ръст на заплатите в бюджетната сфера, каза вицепремиерът Иво Христов в сутрешния блок на БНТ. Учителските заплати ще се увеличат със 7,5%. И пенсиите ще бъдат увеличени, но той не уточни с колко.

Христов коментира вълната от протести и вандализъм във Франция. У нас се говори един език, каза той, и няма нито огромни капсулирани гета, нито предградия с няколко езика, нито хора без български. Проблемът с дрогата не е сравним с френския. Вицепремиерът уточни, че не омаловажава социалните проблеми в България, и допусна „искри“ да стигнат и дотук.

Той очаква вандализмът да удари застрахователите в цяла Европа, най-вече във Франция. Българските финанси са по-стабилни от френските, смята вицепремиерът.

Парите в бюджета ще дойдат от данък свръхпечалба за банките и от по-добра събираемост. Христов нарече данъка напълно логичен, защото банките са имали огромни печалби през последната година, при това в криза. Добре е да имат пари на разположение и да дават евтин кредит, смята той.

Приоритет на управляващите са производителността, индустрията и високите технологии. Дефицитът ще се търси в рамката от 3%, макар самият Христов да не е привърженик на това строго правило. Почти никъде в Европа дефицитът не се вмества в тези граници, добави той. Щом сметката излиза, балансите са верни, каза вицепремиерът. Предстои изпълнението на бюджета, а в парламента са възможни корекции.

„Ние сме против това да доставяме оръжие на Украйна, против сме да продължават касапниците и кръвопролитието“, заяви Христов. Външната политика според него е реалистична: винаги против войната, никога за ескалация и без въвличане в чужди геополитически сблъсъци. Русия започна пълномащабната война срещу Украйна през февруари 2022 г. и удря украински градове и цивилни, а оръжията за Украйна са за защитата ѝ срещу тази агресия.

Макрон е главният застъпник на Украйна в Западна Европа. Според Христов обаче французите вече няма да искат да плащат десетки милиарди за Украйна, която се защитава от руското нахлуване. Причината са протестите и делегитимирането на властта, за което говорят френски коментатори и политическият елит. Същото важи за Германия и други държави. Според Христов краят на войната, която Русия започна срещу Украйна през февруари 2022 г., най-вероятно ще е неблагоприятен за Европа, а колкото по-дълго продължи тя, толкова по-лошо.

Бъдещето на ЕС в сегашния му вид е под въпрос, каза вицепремиерът. Пътуването без граници и общата валута са плод на дългогодишни усилия и никой не иска връщане към визите. „Но както виждаме Европа може да избяга от нас“, добави той. Затова България трябва да обмисли варианти без сегашното европейско финансиране и с неконтролирана миграция, включително заради нестабилността в Близкия изток.

Мораториум за атаките в Черно море, където Русия води агресия срещу Украйна, би означавал край на всички враждебни военни действия там и няма да стане изведнъж, смята Христов. Дори ударите срещу кораби да спрат, морето е пълно с мини, които ще се чистят години наред. Остават и екологичните щети от потъналите кораби, и високият застрахователен риск, който спира превозвачите.

Вицепремиерът посъветва да се изчака разследването, преди да се коментират атаките в изключителната икономическа зона на България. Те са част от войната, която Русия води срещу Украйна от февруари 2022 г. В НАТО никой не иска да задейства член 4 и член 5 от Вашингтонския договор, каза той, защото това е стъпка към ескалация и война.