Парламентът даде зелена светлина за ключов проект за подобряване на корабоплаването по река Дунав, одобрявайки на първо и второ четене в рамките на едно заседание законопроекта за ратифициране на споразумение между българската Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на р. Дунав" и румънската Речна администрация за Долен Дунав - Галац. Споразумението предвижда съвместно възлагане на обществени поръчки в рамките на проекта "Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав – FAST Danube 2".

Проектът FAST Danube 2, реализиран в партньорство между България и Румъния, се финансира по Механизма за свързване на Европа, сектор "Транспорт" за периода 2021-2027 г. Амбициозната цел на проекта е да се подобрят условията за корабоплаване и безопасността на трафика в общия участък на реката. Наред с това, проектът има за цел да заздрави връзките на Дунавския регион с останалата част на Европейския съюз, включително чрез подобряване на транспортната инфраструктура, системите и свободното движение на стоки и хора по "основната" Трансевропейска транспортна мрежа.

Финансирането, одобрено за проекта, достига внушителните 229 999 786,00 евро, без включен ДДС. Според доклада на парламентарната комисия по бюджет и финанси, финансовите ангажименти на българската страна възлизат на 111 831 421,00 евро, включително безвъзмездни средства в размер до 95 056 707,85 евро, което представлява до 85% от общата сума. Разпределението на финансовите задължения между страните е съобразено с участъците от река Дунав, за които всяка от тях отговаря.

По отношение на оперативната структура на проекта, румънската страна изпълнява ролята на координатор. Тя ще има водеща роля при съвместното възлагане на три обществени поръчки: мониторинг на околната среда, проектиране и строителство, както и упражняване на строителен надзор. В същото време, всеки от партньорите по проекта ще отговаря за изпълнението на мерките за публичност и финансов одит, както и за верификация на разходите по проекта за съответната страна, в съответствие с националното законодателство на България и Румъния, посочва още докладът.

Дебатът по законопроекта в пленарна зала отвори врати за разгорещени дискусии. Коста Стоянов от политическа партия "Възраждане" изрази тревога, напомняйки, че Ньойският договор определя фарватера на река Дунав като държавна граница. Той отправи предупреждение, че подкрепата за споразумението би била приравнена с гласуване за изместване на фарватера, което според него би означавало изместване на държавната граница в ущърб на българската страна. Стоянов бе категоричен, че приемането на решението в този му вид би представлявало национално предателство.

Заместник-министърът на транспорта и съобщенията Ангел Забуртов отговори на опасенията, като увери, че държавната граница е определена още с конвенция от 1908 г. и че впоследствие са били правени няколко опита за корекция. Забуртов подчерта, че планираното подобряване на плавателния път няма да повлияе на държавната граница на Република България. Той акцентира върху необходимостта от проекта FAST Danube 2, подчертавайки проблемите с корабоплаването по река Дунав през определени периоди от годината. Забуртов завърши с твърдението, че река Дунав представлява един от най-перспективните коридори за връзка с Европа и затова трябва да бъде направен надежден.