Бюджетната комисия в парламента прие на първо четене еднократен данък от 33% върху свръхпечалбата на банки, застрахователи, телекоми, търговци на храни, обменни бюра и фирми за бързи кредити за финансовата 2027 г.

Българската стопанска камара поиска вчера данъкът да бъде оттеглен, а работодателите не приемат и облагането на ваучерите за храна.

Предишното развитие: БСК иска оттегляне на данъка от 33% върху т.нар. свръхпечалба от 2027 г.

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане представи пред комисията заместник-министърът на финансите Людмила Петкова. За данъка гласуваха 13 депутати, 8 бяха против, а един се въздържа.

Ваучерите за храна ще могат да достигат 200 евро на месец вместо сегашните 102,26 евро, като над сегашния размер сумата ще се облага със 7%. От 1 януари 2027 г. годишната им квота е 1,5 млрд. евро.

Търговците на храни ще плащат данъка, ако нетните им приходи от продажби за 2026 г. са поне 5 млн. евро. Петкова допусна, че този праг може да бъде вдигнат между първо и второ четене. „Възраждане“ ще предложи двойно по-висок праг, а Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) иска 25 млн. евро.

Прекомерната печалба ще се определя спрямо периода 2020–2025 г. Петкова обясни, че временният данък трябва да преразпредели извънредни печалби, събрани във време на икономическа несигурност. Според нея тези сектори формират около 60% от свръхпечалбата в страната.

Енергетиката не е включена, защото енергийните фирми вече са плащали временна солидарна вноска върху свръхпечалбата в части от периода 2020–2025 г., каза заместник-министърът. Фирмите ще могат да задържат 30% от данъка, ако ги вложат в инвестиции или резерви. Министерството очаква след това в бюджета да влязат 800 млн. евро.

Обичайният корпоративен данък не се променя и стандартната печалба се облага както досега. Прагът за данъчните дълготрайни активи се вдига от 357,90 евро (700 лв.) на 1000 евро. Данъчните загуби ще се погасяват за 10 години вместо за 5, като приспадането е ограничено до 70% от положителния данъчен финансов резултат.

Различно ще се облагат и разходите в натура за собствени, наети или предоставени активи, ако се използват за лични нужди. Целта е личното потребление, платено през фирмата, да се облага по-справедливо и по един и същ начин. Технологиите за изкуствен интелект, мощните компютри и сървърите ще се амортизират с двойна годишна норма, но не повече от 100%.

„Продължаваме промяната“ няма да подкрепи данъка, заяви Асен Василев. Според него начинът за определяне на прекомерната печалба е грешен, а такъв данък може да прогони инвеститори. Василев попита защо енергетиката не е включена. ПП е против и облагането на ваучерите, защото то може да откаже работодателите да ги дават.

Мартин Димитров от „Демократична България“ смята, че текстовете на практика облагат оборота на конкретни фирми, а не печалбата. Владислав Панев, също от ДБ, счита, че базовият период е избран неправилно, тъй като в него влизат годините на пандемията от ковид.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС възрази, че фирмите естествено се стремят към печалба, а думата „свръхпечалба“ звучи като оксиморон. Според него управляващите не могат да овладеят разходите и искат да убедят Европейската комисия, че се борят с дефицита. Той нарече мярката „авариен еднократен акт“.

Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че партията ще подкрепи данъка, защото корпоративното облагане у нас е ниско, а парите ще помогнат на бюджета. Според него прагът от 5 млн. евро слага дребния бизнес наравно с големите чужди вериги и ще смаже българските търговци. Ганев критикува и облагането на част от ваучерите.

Атидже Алиева-Вели обяви, че ДПС няма да подкрепи предложението, което нарече паническо и еднократно. Тя критикува и изключването на енергетиката. Румяна Петрова от „Прогресивна България“ отговори, че енергийните фирми правят вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Съпартиецът ѝ Константин Проданов се позова на доклади на МВФ и ОИСР, според които облагането на свръхпечалбите е легитимна икономическа мярка. Подобни мерки има в Испания, Италия, Чехия, Литва, Унгария, Словакия и Латвия. „Ние не изобретяваме топлата вода“, каза Проданов.

Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на БСК, каза, че камарата е против, защото данъкът се въвежда месец преди годината, в която ще се събира. Според него механизмът облага на практика оборота и трябва да се преработи, но проблемът е в самата идея. Боян Митракиев от КРИБ също е против и е съгласен, че става дума за данък върху оборота.

Нина Колчакова, генерален директор на Асоциацията на българските застрахователи, се учуди, че застрахователите са включени. Тя нарече мярката удар по репутацията на сектора, защото той не трупа прекомерни печалби, а данъкът внушава на потребителите, че печели за тяхна сметка. Колчакова предложи облекчение за работодателите, които застраховат служителите си.

Комисията отхвърли законопроекта на Мартин Димитров и група депутати за ускорена амортизация на машини, производствено оборудване и апаратура. Той получи 9 гласа „за“, нито един „против“, а 11 депутати се въздържаха. Не мина и предложението на служебния кабинет за данъчни облекчения при дарения за спорт.