Единият от двата иска е заради европейските правила за вътрешния пазар на електроенергия, които България не е въвела изцяло. Те трябва да дадат силна защита на потребителя и да позволят на всеки да участва активно на енергийния пазар. Срокът изтече на 31 декември 2020 г. Брюксел изпрати официално уведомително писмо през февруари 2021 г. През април 2023 г. последва и мотивирано становище, защото част от разпоредбите още не бяха въведени в българското законодателство.

Комисията посочва няколко слабости. Сред тях са достъпът на трети страни до мрежата, разрешителният режим за нови производствени мощности и правото на потребителя да се включва в съвместни схеми за смяна на доставчик. Комисията изтъква и изискванията за ползване на гъвкавост в разпределителните мрежи. Липсват задачи на преносния оператор за цифровизацията, работата с данни и спомагателните услуги извън контрола на честотата. Националният регулатор няма правомощия да следи инвестициите в производство и съхранение, както и собственото производство на ток. Той не може и да одобрява методиките за спомагателните услуги. След преглед на българските отговори Комисията смята, че изискванията още не са изпълнени.

Другият иск засяга правилата за наетите превозни средства, с които се определят минималните изисквания към превозните средства, наети без шофьори за превоз на товари. Целта е по-малки разходи и повече гъвкавост за превозвачите. Страните от ЕС трябваше да въведат правилата до 6 август 2023 г., а България е приела само една разпоредба, което според Комисията е недостатъчно.

По още четири теми процедурите продължават. Комисията настоява за промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според закона физическите и юридическите лица могат да купуват земя само ако са живели или са установени в страната над пет години. Ограниченията са от 2014 г., Брюксел иска отстраняването им още от 2016 г., но въпросът остава открит въпреки проведените обсъждания. Петгодишният ценз ограничава несъразмерно свободното движение на капитали и правото на свободно установяване, посочва Комисията. Съдът на ЕС прие с решение от 18 януари 2024 г., че изискването за престой над пет години е несъвместимо с правилата на ЕС за свободното движение на капитали. Ако законът не бъде приведен в съответствие в двумесечен срок, Комисията може да отиде в Европейския съд.

Допълнително официално уведомително писмо България получава и по правилата за цифровите услуги. Причината е, че Комисията за защита на личните данни и Съветът за електронни медии не са определени и оправомощени като координатори. След първото писмо и мотивираното становище страната е приела закон, с който е оправомощен само един орган за координатор. Комисията посочи и че санкциите са приложени неправилно, защото законът не спазва винаги максималните граници на глобите и не гарантира, че всички наказания са ефективни, съразмерни и възпиращи, включително заради различното третиране на физически и юридически лица. Опасенията си Комисията изрази през май 2025 г., а сега дава два месеца за отговор.

Пълно въвеждане на правилата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване не са съобщили България, Чехия, Испания, Кипър, Люксембург, Полша и Румъния. Целта на тези правила е повторна употреба, преработка и оползотворяване, а разходите за изхвърлените фотоволтаични панели минават за сметка на производителите във всички страни от ЕС, включително за панелите, пуснати на пазара преди промените. Срокът беше 9 октомври миналата година, писмото е от ноември, а след двата месеца за отговор Комисията може да внесе иск в Европейския съд.

Мотивирано становище заради правилата за договорите за потребителски кредити получават 16 държави: България, Чехия, Естония, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния и Словения. Срокът беше 20 ноември миналата година, процедурите за нарушение са открити през януари тази година, а ако отговорът в двумесечния срок не удовлетвори Комисията, тя може да поиска от Съда на ЕС да наложи глоби.