Мощностите на българските батерии за съхранение на ток се удвоиха за година, от 3 на около 6 гигавата. Износът на електроенергия тази година е 3,5 тераватчаса, с 62% над миналогодишния, сочат данните на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ). Цифрите станаха известни в петък, 23 октомври.

Батериите събират слънчевия ток през деня и го връщат в мрежата вечер, когато потреблението е най-високо. През юли и август горещините натовариха мрежите в съседните държави, които трудно покриваха търсенето, и българският износ им помогна.

Как започна всичко: България удвои мощностите за съхранение на ток, износът скочи с 62%

Най-много ток България е изпращала навън в пиковите дни: до 50 000 мегаватчаса на ден, каза Димитър Зарчев, ръководител на „Централно диспечерско управление“ в Електроенергийния системен оператор (ЕСО). По негова сметка това прави средно около 2000 мегавата на час, приблизително колкото произвежда АЕЦ „Козлодуй“ в Северозападна България.

Част от тока през лятото стигна до Румъния. През август там беше спрян ядрен реактор заради суша и ниски нива на Дунав, чиято вода охлажда турбините на реактора. Батерийният ток намали нуждата от водноелектрически централи, с които обичайно се покрива пикът, и така язовирите запазиха нивата си.

Европейският съюз отпусна 700 млн. евро безвъзмездно за батериите в България (783,86 млн. долара при курс 0,8930 евро за долар). Заедно с промените в регулацията парите привлякоха и частни инвестиции.

Съхранението в батерии вече е критично и не е лукс, а необходимост, смята Никола Газдов, председател на АПСТЕ.

В Европа енергията е скъпа, има притеснения за доставките и се очакват все по-горещи лета заради климатичните промени. Високите цени тази година подсилиха недоволството, което доведе до социални вълнения. Съхранението на ток за пиковите часове влияе на сметките на потребителите и смекчава сътресенията, свързани с войната на САЩ и Израел срещу Иран.

България има малко собствен нефт и газ и произвежда далеч по-малко ток от много други страни от ЕС.

За нови батерии мрежата трябва да се разшири. Бързият ръст вече стесни разликата в цената на тока между часа на зареждане и часа на отдаване, тоест собствениците ще имат по-малко приходи, а инвеститорите по-слаб финансов стимул.

Възможно е в даден момент батериите да започнат да „изяждат“ част от собствените си приходи, посочва в изявление Министерството на енергетиката. Затова според ведомството те трябва да участват не само в търговията между евтини и скъпи часове, а и на балансиращите пазари и в системните услуги.

През зимата денят е по-кратък и слънчевите централи дават по-малко ток, така че батериите ще помагат по-малко. Според Зарчев България ще разчита повече на конвенционалните централи, отколкото на съхранена енергия от възобновяеми източници.

Слънчевите мощности в Гърция са нараснали повече от три пъти между 2020 и 2025 г., показват данни на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA). Батериите там изостават, а вечерният пик се покрива с внос на газ.

От 2023 г. Атина проведе три търга за самостоятелни батерии, а първата част от тях беше инсталирана едва през април. До края на годината общото съхранение в Гърция ще достигне 1 гигават, показват правителствени данни, което е малка част от българските мощности. Според гръцки официални лица до 2030 г. към тях ще се добавят още 5 гигавата.

По данни на Евростат през първото полугодие гръцките домакинства са плащали средно 0,1967 евро за киловатчас без данъци и такси, а българските 0,1117 евро.

Гръцкото министерство на енергетиката посочи в презентация миналия месец, че работи за по-бързо изграждане на батерии с европейски средства, за да свали цените на тока. Манолис Карапидакис е изпълнителен директор на гръцката асоциация на разработчиците на съоръжения за съхранение на енергия. Според него при 6 гигавата работещи батерии системата в страната днес щеше да е по-балансирана. Това щеше да стигне и до потребителите.

Съюзът от години се опитва да развива батериите, защото слънцето и вятърът не дават ток постоянно. Напредъкът е бавен заради дългото чакане за разрешителни и за присъединяване към мрежата. Очаква се батериите да навлизат по-бързо, особено в Германия, Великобритания и Италия.