Днес се навършват 138 години от рождението на Борис Неврокопски (Вангел Симов Разумов), един от най-образованите архиереи на Българската православна църква, убит през 1948 г. Роден е на 26 октомври 1888 г. в село Гявато край Битоля, тогава в Османската империя.

Момчето тръгва от селото рано. През 1899 г. заминава с баща си и дядо си за Цариград, учи в Одринската българска гимназия, а от 1904 до 1910 г. е в Българската духовна семинария в Цариград като стипендиант на екзарх Йосиф I. През есента на 1911 г. вече като йеродякон Борис постъпва в Черновицкия университет в Буковина. През 1915 г., в разгара на войната, става доктор по богословие.

След това оглавява българската църковна община в Унгария и през 1922 г. се връща в София. Бил е ректор на Софийската духовна семинария, а като епископ носи титлата Стобийски. През 1928 г. издава брошурата „Кризата в нашето училище“. Пише и за кризата в духовния живот, защото за него училището е мястото, където се оформя човекът.

На 24 март 1935 г. е утвърден за митрополит Неврокопски. Епархията е гранична и планинска, с хора от различна вяра. Още през октомври същата година той призовава учителите да създават православни християнски дружества и църковни училищни хорове. На катедрата остава повече от тринайсет години и издига над двайсет храма.

Комунистическата власт бързо го взема на прицел. От 1946 г. Държавна сигурност го следи постоянно, а в досието му той и протосингелът му са описани като „изпечени фашисти и реакционери“. Митрополитът продължава да обикаля селата и да освещава църкви.

На 8 ноември 1948 г. освещава новия храм в Коларово, Петричко, и е застрелян на прага му. Сега Българската православна църква е започнала процеса по неговата канонизация.