Днес се навършват 1012 години от смъртта на цар Самуил. За първи път българите могат да се поклонят пред останките му у нас, положени на 3 октомври в столичния храм „Света София“.

Самуил е цар от 997 г. до смъртта си и пръв владетел на комитопулите, синовете на болярина комит Никола, управител на комитата, или областта Средец. Той води дългогодишни войни с Византия и отблъсна император Василий II, като спечели много битки.

През 986 г. Самуил разби византийската войска, нахлула в България, в прохода Траянови врата при Щипон, днешния Ихтиман. Почти цялата византийска армия беше унищожена, а Василий II се спаси на косъм. Това е най-тежкото му поражение в походите срещу България. След 986 г. Източна България се освободи от византийска власт, но борбите с Византия продължиха през цялото царуване на Самуил.

На 29 юли 1014 г. Василий II разби българските войски при село Ключ в планината Беласица. Около 15 000 български войници бяха ослепени, като на всеки 100 от тях оставиха по един едноок водач.

Пленниците бяха отведени в Охрид, където беше и спасилият се Самуил. Царят умря, след като видя разбитата и ослепена войска. Заради жестокостта си Василий II получи прозвището „българоубиец“.