Жилищните кредити у нас набъбнаха с над 1,4 млрд. евро за пет месеца

Жилищното кредитиране остава един от най-динамичните сегменти на финансовата система в България през 2026 г. Само за първите пет месеца на годината отпуснатите жилищни кредити са нараснали с над 1,4 млрд. евро, сочат официалните данни на Българската народна банка. Това увеличение се случва на фона на двуцифрен годишен ръст на заемите за домакинствата и устойчиво покачване на депозитите, което очертава силно начало на годината при относително ниски лихви и висока търсенe на финансиране.

Силен старт на 2026 г.: януари–февруари
В края на януари общият размер на заемите за домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, достига 28,948 млрд. евро – ръст от 20,7% на годишна база. Именно жилищните кредити са основният двигател на това увеличение: към края на месеца те възлизат на 17,037 млрд. евро, при годишен ръст от 27,9% спрямо януари 2025 г. Потребителските кредити също растат, достигайки 10,958 млрд. евро, или 12,8% повече на годишна база.

Тенденцията се запазва и през февруари. Кредитите за домакинствата достигат 29,341 млрд. евро, като отново се увеличават с 20,7% спрямо същия месец на предходната година. Жилищните кредити в края на февруари са вече 17,299 млрд. евро, при годишен ръст от 27,8%, а потребителските – 11,087 млрд. евро, с 12,8% увеличение спрямо февруари 2025 г. Депозитите на домакинствата също нарастват значително – до 55,782 млрд. евро, при ръст от 20,3% на годишна база.

Ръстът продължава: март–април
По данни от паричната статистика на БНБ, през март и април 2026 г. кредитите за домакинствата запазват висок темп на растеж. В края на април заемите за домакинства и обслужващи ги организации надхвърлят 30,405 млрд. евро, което е 20,8% повече спрямо април 2025 г. – практически същият годишен ръст, отчетен и в края на март.

Съществено в този период е, че ръстът при жилищните кредити започва леко да се забавя, докато потребителските ускоряват. В края на април жилищните кредити са 17,953 млрд. евро, при годишен ръст от 27,1% (срещу 27,5% през март), а потребителските кредити продължават да увеличават дела си в общата структура. Средният лихвен процент по жилищните кредити остава около 2,45%, а годишният процент на разходите (ГПР) се движи около 2,78%, което поддържа финансирането сравнително достъпно за купувачите на жилища.

Над 1,4 млрд. евро нови жилищни заеми за пет месеца
Сравнението между началото на годината и края на пролетта показва ясно мащаба на ръста в жилищното кредитиране. Между края на януари (17,037 млрд. евро) и края на април (17,953 млрд. евро) обемът на жилищните кредити се увеличава с близо 916 млн. евро. Предварителните данни за май, които следват същата траектория, показват, че за първите пет месеца на 2026 г. общият ръст вече надхвърля 1,4 млрд. евро, измерено спрямо началните стойности за годината и аналогичните периоди на 2025 г.

На годишна база спрямо пролетта на 2025 г. увеличение от порядъка на 27–28% означава, че делът на жилищните кредити в общото кредитиране на домакинствата продължава да расте. При близо 18 млрд. евро ипотечни заеми в края на април и над 30 млрд. евро общи кредити за домакинствата, жилищното финансиране заема все по-голяма част от експозицията на банковата система към населението.

Защо жилищните кредити растат толкова бързо
Комбинацията от няколко фактора стои зад силния ръст на жилищните кредити през 2026 г. На първо място са продължаващите високи нива на спестявания: депозитите на неправителствения сектор достигат 83,719 млрд. евро към края на януари – 67,9% от БВП и годишен ръст от 17%. Депозитите на домакинствата над 55 млрд. евро към февруари показват, че значителни свободни ресурси стоят в банковата система, при относително ниски лихви по спестяванията.

На второ място са сравнително ниските лихви по ипотечните кредити, които остават около 2,45% средно, въпреки изменението на международната лихвена среда. В контекста на растящи наеми и стабилен интерес към недвижими имоти, това прави покупката на жилище чрез кредит предпочитана опция, особено за градските домакинства. На трето място, политиките за енергийна ефективност и обновяване на жилищния фонд – включително програми за саниране – допълнително стимулират търсенето на финансиране.

Рискове и баланс: кредити срещу депозити
БНБ и анализаторите продължават да следят внимателно баланса между кредити и депозити като ключов индикатор за състоянието на финансовата система. Ръстът на жилищните кредити над 27% годишно е висок, но той се случва успоредно със също силен ръст на депозитите – над 20% за домакинствата – което подпомага устойчивостта на банковата ликвидност.

Все пак бързото нарастване на ипотечното финансиране поставя на дневен ред въпроси за дълговата натовареност на домакинствата и за чувствителността им към бъдещи промени в лихвените проценти. Ако международната лихвена среда се промени по-резки, днешните ниски лихви могат постепенно да се повишат, което ще увеличи цената на обслужването на кредитите. Освен това ръстът в цените на имотите, подкрепен от масовото кредитиране, крие риск от "прегряване" на пазара, ако доходите не успяват да догонват ценовите нива.

Какво означава ръстът от над 1,4 млрд. евро за домакинствата
За домакинствата ръстът на жилищните кредити от над 1,4 млрд. евро за пет месеца е двоен сигнал. От една страна, той показва, че много семейства успяват да финансират покупка или обновяване на жилище, използвайки относително изгодни условия. От друга, това означава увеличаване на дълговото бреме и по-голяма зависимост от стабилността на доходите и лихвите.

За банките сегментът остава стратегически важен – жилищните кредити са относително добре обезпечени и носят стабилен доход, но изискват внимателно управление на риска, особено при продължаващ двуцифрен ръст. За регулаторите и икономическите анализатори основната задача е да следят дали кредитната експанзия остава в границите на устойчивостта и дали доходите на домакинствата и пазара на труда могат да поддържат този темп без натрупване на системни рискове.

Към средата на 2026 г. картината е ясна: жилищните кредити в България продължават да растат бързо, над 1,4 млрд. евро само за пет месеца, при успоредно силно увеличение на депозитите и стабилни лихви. Дали този ръст ще остане устойчив и през втората половина на годината, ще зависи от икономическата среда, политиките на банките и поведението на домакинствата – но засега жилищното кредитиране остава един от най-ярките двигатели на финансовия пазар у нас.