Проект на постановление на Министерския съвет предвижда Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) да бъде влят в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Предложението е на Министерството на здравеопазването, а общият щат на двата центъра ще намалее с 50 бройки – от 304 на 254.

Проектът е публикуван на 3 ноември на сайта на министерството и на Портала за обществени консултации. Становища и предложения се приемат до 3 декември, а решението ще вземе Министерският съвет.

Обединеният център ще се казва Национален център по обществено здраве и радиационна защита. В доклада си до Министерския съвет министърът на здравеопазването се позовава на функционален анализ на министерството и второстепенните разпоредители с бюджет. Според него общото обслужване на административните дейности вече е възможно, тъй като държавният бюджет финансира много различни дейности, приоритетни за здравната политика. Съкращенията идват от дублиращите се общи административни функции на двете юридически лица, а специфичните функции на специализираните звена се запазват.

Промяната засяга административната организация и институционалната структура, без нови по същество функции, и според министерството ще позволи по-ефективно използване на човешките, финансовите и материалните ресурси в единна структура. Към проекта има частична предварителна оценка на въздействието, но на портала няма разчет колко ще се спести от вливането. На въпрос за изчисления и анализ на последствията министерството е отговорило с цитати от собствения си доклад, без конкретни данни.

Директорът на НЦРРЗ проф. Жана Джунова каза пред БНТ, че администрацията в центъра е 10 души, а специалистите са над 80 – лекари, лаборанти, медицински сестри, биолози, химици и физици. Формалното съкращение ще е от пет или десет щатни бройки обща администрация, посочи тя, а самото обединяване ще струва доста повече. „Под разумната идея за административна реформа ще бъде заличена една институция, която е с дългогодишна история и конкретни задачи“, каза проф. Джунова.

Центърът, който съществува от 63 години, е „като фабрика“ с конкретни задължения към икономическите субекти и към защитата на здравето на населението, добави тя. Според нея задачите му нямат нищо общо с дейността на центъра, към който ги включват, а служителите са специалисти, които защитават гражданите от йонизиращи лъчения, а не администрация.

НЦРРЗ непрекъснато контролира водите, въздуха, почвата и храните, за да се спазва дозовата граница за населението в България – 1 милисиверт годишна ефективна доза йонизиращо лъчение. При непушачите радонът в жилищата е на първо място сред рисковите фактори за рак на белия дроб, а при пушачите – на второ, според проф. Джунова. Той се натрупва по ниските етажи на сградите и центърът го измерва, включително в училища и детски градини.

В центъра е единствената лаборатория, която измерва лъчението, получено от човешкото тяло. Там проверяват показанията на механичните дозиметри, които често грешат, като ги сравняват с кръвните показатели на човека.

„Нашето тяло е най-добрият дозиметър, много по-добър и по-точен, отколкото физичните дозиметри“, каза пред БНТ доц. Росица Христова, ръководител на отдел „Радиобиология“. Тя е завършила молекулярна биология, цялата ѝ кариера е в центъра, където според нея се е изградила като специалист, а Международната агенция я е номинирала за специализация в Канада и Холандия.

Облъчване е възможно при инциденти и аварии, при неправилна работа с изотопи и в криминални случаи. Дозиметри носят всички рентгенови специалисти и работещите в инвазивната кардиология, обясняват от центъра.

Заради ситуацията в Украйна в НЦРРЗ има специална организация. Като първа мярка оттам са предложили на главния здравен инспектор засилен мониторинг, с повече изследвания, за да не бъде пропуснат трансграничен пренос. Преди две седмици Европейската комисия е проверила дейностите, свързани с Украйна.

В становището си Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН пише, че промяната крие сериозни концептуални и финансови предизвикателства. Учените настояват за допълнителна оценка за националната сигурност, ядрената безопасност и международните ангажименти на България и искат разпоредбите да бъдат оттеглени.