Защо колонизацията на Марс е научен абсурд според водещ астрофизик

Авторитетният астрофизик Адам Бекер отправи остра критика към амбициозните проекти на Илон Мъск за колонизиране на Марс, определяйки ги като едно от най-абсурдните предложения в съвременната научна общност. В експресивно интервю за списание Rolling Stone експертът подчерта фундаменталните предизвикателства пред междупланетното заселване.

Според аналитичната позиция на Бекер, дори при най-катастрофални сценарии на Земята биха останали значително повече шансове за оцеляване в сравнение с hostile условията на Марс. Той илюстрира тезата си с три хипотетични планетарни сценария: мащабен астероиден удар, подобен на този, унищожил динозаврите, глобален ядрен конфликт и неконтролируеми климатични промени.

Ключовият аргумент на специалиста се базира върху fundamentalni различия между двете планети. Земята би запазила критично важни параметри като дишаща атмосфера, поносима гравитация, достъпни водни ресурси и естествена радиационна защита. За разлика от нея, животът на Марс би бил изцяло зависим от изкуствено създадени херметически среди, където всеки технически срив би означавал незабавна смъртоносна заплаха.

Бекер метафорично сравнява инвестирането в марсианска колонизация с напускането на разрушена болница в посока радиоактивна пустиня без кислород. „По-разумно е да съхраним и възстановим нашата собствена планета, отколкото да се опитваме да създадем гигантска барокамера сред космическата празнота", категоричен е астрофизикът.

Тераформирането на Марс, което Мъск лансира като решение, според експерта представлява изключително комплексно предизвикателство. Процесът изисква многократно по-сложни интервенции от първоначално планираното: генериране на достатъчно въглероден диоксид за уплътняване на атмосферата, създаване на устойчив парников ефект и изграждане на изкуствено магнитно поле.

Дори при максимални усилия, атмосферното налягане би достигнало едва 7% от земното, което прави оцеляването без специализирано оборудване напълно невъзможно. Допълнителните логистични предизвикателства като транспортирането на материали, храна и вода през 50-милионния километров космически коридор правят проекта икономически нерентабилен.

Заключението на Бекер е категорично: човечеството трябва да фокусира усилията си върху запазването и възстановяването на terrestrial екосистеми, вместо да инвестира в рискови и изключително скъпи космически експерименти.