Йовита Григорова, заместник-апелативен прокурор на Бургас, се кандидатира за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Тя е един от четиримата кандидати от Бургас, а общото събрание на прокурорите ще гласува на 17 октомври.

Другите трима са окръжният прокурор Георги Чинев и прокурорите Благовест Вангелов и Дарин Христов. Събранието се провежда в София и започва в 10.00 ч.

Григорова рядко се появява публично. Кандидатурата ѝ е издигната от близо 80 прокурори от Апелативния район Бургас, в който влизат съдебните райони Бургас, Ямбол и Сливен. В интервю тя каза, че приема номинацията като голяма отговорност и чест и я разбира като едностранен договор за поети задължения.

Григорова е на 55 години. Право е учила в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се е дипломирала през 1994 г. Между 1996 и 1999 г. работи като главен специалист юрист в Областната администрация в Бургас. През 1999 г. оглавява като административен ръководител Районната прокуратура в Поморие.

През 2010 г. печели конкурс за прокурор в Апелативната прокуратура в Бургас. От 2015 г. е там заместник административен ръководител и заместник апелативен прокурор. Според нея стажът ѝ като прокурор е над 30 години. Докторантурата ѝ в УниБИТ в София е по темата за противодействие на престъпленията при незаконно преминаване на границите на България и за националната сигурност.

Григорова обясни, че се кандидатира заради проблеми, натрупвани с години. Сред тях изброи слабия кадров и административен капацитет, блокираните конкурси и недостига на пари. Според нея съдебната система трябва да обменя повече данни по електронен път с ЕС и трети страни, да се дигитализира и да даде повече социални права на магистратите и служителите.

Основната ѝ цел е да се върнат доверието в съдебната власт и професионалното достойнство на магистратите и служителите. Тя иска диалог с колегите и гражданите и безпристрастно правосъдие по факти и закон.

Григорова подкрепя ВСС да остане непостоянно действащ орган, а членовете му да продължат да работят като магистрати. Иначе, според нея, страдат професионалният дебат и отчетността, а текущите проблеми не се решават бързо.

Конкурсите на съвета закъсняват спрямо кадровите нужди и затова магистрати се командироват в различни инстанции, което другите власти критикуват. Конкурсите се провеждат само в столицата, а не например по апелативни райони. Според Григорова това води до застъпване на процедури и участници, неоправдано забавяне, недостиг на магистрати, претоварване и нови командировки.

Тя предлага годишна хронограма на конкурсите по органи. Колегията да ги открива с решение преди мястото да се освободи, но назначение да няма преди освобождаването. Според Григорова това е възможно и по сегашните правила, защото пенсионирането и освобождаването на места при младшите съдии, прокурорите и следователите се предвиждат предварително.

Предлага още колегиум или общо събрание на прокурорите към всяка инстанция, по аналогия с общото събрание на съдиите по Закона за съдебната власт. То да дава съвещателно мнение при избор на административни ръководители и техни заместници, при командироване и по други кадрови въпроси.

Таксите в съдилищата не са променяни повече от 17 години, а в прокуратурата повече от 29 години. Григорова смята, че трябва да се актуализират, и допуска минимална такса за сигнали, които не засягат престъпления.

Според нея са нужни допълнителни пари, за да се дигитализират деловодството, досъдебните и съдебните процедури. Така материалните разходи намаляват, а работата става по-бърза и по-достъпна. Електронното правосъдие у нас изостава от изискванията на Европейската съдебна мрежа и други структури, каза тя. Магистратите имат нужда и от постоянно езиково обучение, за което също е нужно финансиране.

Григорова говори и за сградите, които на много места са в окаяно състояние. Прокурорите и разследващите трудно се достигат физически, особено от възрастни хора и хора в неравностойно положение. Според нея съдебните сгради са лице на държавността.

На въпрос какво ще спечелят хората от тези промени тя отговори, че досъдебното и съдебното производство ще станат по-бързи и по-ефективни, особено по сложните дела.

За новото прокурорско сдружение Григорова каза, че няма наблюдения, но го смята за допустимо по принципа на плурализма. Иска колегията на ВСС да води активен, прозрачен и професионален диалог с колегите и другите власти и да се отчита пред магистратите.

Независимите кадрови решения според нея изискват морал, откритост и високи етични стандарти. Без тях идват недоверие и скептицизъм, които отблъскват колегите. На въпрос дали кариерното израстване в системата следва династичен или друг субективен принцип тя отговори, че то трябва да е само на професионален принцип, по закон и морал.

Натоварването не я плаши, каза Григорова: обича професията си, има ентусиазъм и вяра в закона и справедливостта и е оптимист.

Общо номинираните в страната са 25, а местата в прокурорската колегия са 4.