Броят на ПОС терминалите в България е нараснал с 30 процента за период от три години и половина, показват данни на „Виза“ (Visa). Компанията отчита резултата по своята инициатива „България БезБрой“, стартирала през декември 2022 г., като изчисленията обхващат времето до юни тази година.

Според „Виза“ разширяването на мрежата за дигитални разплащания е подпомогнато от специални условия за търговците – трансакционни такси до 1 процент, осигуряване на безплатни SIM карти при нужда, както и 20-процентна отстъпка при покупка на ново ПОС устройство. От компанията сочат, че значителна роля за ръста имат малките и средни фирми. Към декември 2025 г. търговците, включени в програмата, ще притежават 10 процента от всички работещи ПОС апарати в страната.

Инициативата се изпълнява съвместно с български банки, други финансови институции, както и с публични и неправителствени организации. Целта е бизнесът по-лесно да приема дигитални плащания и да укрепи позициите си на пазара, обясняват от „Виза“.

„Разширяването на възможностите за приемане на дигитални плащания означава много повече от добавянето на нови ПОС терминали. То означава да дадем на бизнеса от всякакъв мащаб необходимите инструменти, за да расте, да достига до повече клиенти и да отговаря на начина, по който хората все по-често предпочитат да плащат. Чрез „България БезБрой“, заедно с нашите партньори, работим за това сигурните и удобни дигитални плащания да бъдат по-достъпни в цялата страна и да подкрепят една по-конкурентоспособна и дигитално свързана българска икономика“, коментира Петър Крилчев, мениджър на „Виза“ за България.

Отделно проучване на Payments Europe – организация, обединяваща доставчици на решения за картови плащания в Европа и по света – показва, че платежният пазар в България е разнообразен и конкурентен, което е от полза едновременно за търговците и за потребителите.

Сред анкетираните български търговци 82 процента посочват намаления риск от измами и кражби като плюс на приемането на карти, а 80 процента смятат, че картовите плащания помагат за ръст на продажбите. Други 66 процента отчитат по-добра оперативна ефективност благодарение на картите, 61 процента изтъкват възможността да обслужват клиенти от чужбина, а 58 процента твърдят, че картите стимулират потребителските разходи.

Проучването отчита и как бизнесът преценява разходите спрямо ползите от картовите плащания. Три четвърти от търговците определят таксите за приемане на карти като разумни спрямо това, което получават срещу тях. 66 процента заявяват, че предимствата на картовите плащания надхвърлят свързаните с тях разходи, а над половината признават, че традиционните начини за разплащане в крайна сметка могат да им струват по-скъпо от таксите по картите. Освен това 82 процента от търговците сочат, че по-широкият избор от начини на плащане е довел до увеличение на оборота им.

Данните показват също, че картите остават предпочитан начин на плащане за 76 процента от търговците в България, следвани от плащанията в брой, посочени от 71 процента. При избора на платежни методи 51 процента от търговците определят сигурността като най-важния фактор.

Проучването регистрира положително отношение и сред потребителите. 62 процента определят картите като удобен начин за плащане, а 52 процента ги смятат за най-добрия вариант при пазаруване във физически магазини. Доверието в картите е високо – 74 процента от анкетираните ги посочват като платежния метод, на който разчитат най-много, а 83 процента се чувстват спокойни при използването им заради вградените функции за сигурност.

Седем от всеки десет потребители заявяват, че се чувстват сигурни при плащания онлайн и вярват, че биха получили обратно парите си при евентуална измама с картата им. При пътувания извън страната 78 процента гласуват по-голямо доверие на картите пред останалите платежни средства. Освен самия момент на плащане, потребителите виждат и допълнителни ползи – 72 процента посочват, че картите улесняват връщането на стоки и подаването на рекламации, а 62 процента ценят възможността да следят разходите си по-лесно. Проучването отчита и нагласа за по-нататъшно разширяване на дигиталните разплащания, като 57 процента от анкетираните подкрепят по-широкото им навлизане.