Високо обществено напрежение при „нормална“ икономика: защо се чувстваме несигурни

На хартия всичко изглежда сравнително наред – растежът е „в рамките“, безработицата не е рекордно висока, институциите говорят за стабилност. А в същото време масово усещането е друго: хората живеят така, сякаш всеки момент „нещо ще се счупи“. Високият индекс на обществено напрежение не винаги има общо с сухите макропоказатели – той се храни от ежедневието.

Един от най-мощните източници на това напрежение са поредиците от аварии и инциденти. Пожари, влакови катастрофи, промишлени инциденти, срутени пътища – дори когато статистически са „рядкост“, усещането е друго. Когато за пореден път гледаме кадри от поредната авария, изводът, който си правим, е прост: „утре може да съм аз“. Рационалната вероятност няма значение – важна е емоцията.

Природните бедствия добавят още един слой несигурност. Наводнения, бури, свлачища, суши – те удрят не само къщи и инфраструктура, но и психиката. Хора, които са преживели бедствие, често описват как след това започват да гледат света през друга лупа: изглежда, че всичко е по-уязвимо и нестабилно. Дори и тези, които не са пряко засегнати, усещат, че „безопасното“ вече не е гарантирано.

Към това се добавя и постоянният натиск на цените. Дори когато официалната инфлация се забавя, сметките за храна, ток, гориво и наем остават болезнено конкретни. Когато всеки месец правиш една и съща сметка и виждаш как „оставащото“ намалява, е трудно да повярваш на диаграми и успокоителни речи. Дори и да има работа, ако усещането е, че „все не стига“, напрежението остава високо.

Медиите и социалните мрежи играят сложна роля в тази картина. Много изследвания показват, че икономическите новини в последните години звучат по-негативно от това, което самите показатели предполагат. Негативните истории се кликат повече, разпространяват се по-бързо и създават фон, в който дори добрата новина изглежда като изключение. Непрекъснатият поток от тревожни заглавия превръща „единичните случаи“ в усещане за постоянна криза.

В този фон индексът на обществено напрежение логично расте. Анализи за България показват, че именно социално натоварващи теми – поредица от инциденти, природни бедствия, притеснения за цените и недоволство от институциите – бута нагоре усещането, че „всичко е на ръба“. Официално може да няма политическа или финансова криза, но обществото реагира на натрупването на ежедневни удари.

Влияние има и ниското доверие в институциите. Когато хората не вярват, че системата може да предотврати аварии, да реагира адекватно при бедствия или да овладее ценовия натиск, всяка нова лоша новина се приема като доказателство, че „никой не държи волана“. Това превръща дори формално „управляеми“ ситуации в източник на трайна тревожност.

Така се получава парадоксът: макропоказателите сочат относителна стабилност, а общественият климат говори за нещо друго. Хората не живеят в графики, а в ежедневие – със сметки, новини, лични истории за загуби и малки страхове. И докато аварии, бедствия, ценови натиск и медиен негативизъм продължават да се наслагват, усещането за нестабилност ще остане високо, дори когато официалните отчети казват „нормално“.