Видеонаблюдението и защитата на личните данни: Как да запазим неприкосновеността

Видеонаблюдението не трябва да бъде основен метод, когато има други алтернативи за постигане на поставената цел, защото в противен случай се рискува промяна на културните норми. Това посочват от Българската камара за охрана и сигурност (БКОС), член на БСК.

От БКОС акцентират върху разграничението на охранителния бранш и видеонаблюдението от „скандалните инциденти“ във връзка с изтекли в сайтове за възрастни видеозаписи от салони за красота и гинекологични кабинети. Камарата разяснява законовите изисквания за прилагането на видеонаблюдение за охранителни цели.

В Бургас и Казанлък са образувани досъдебни производства във връзка с изтекли видеозаписи от козметични студия. Здравният министър в оставка Силви Кирилов разпореди проверка и за подобен случай в София.

Видеонаблюдението не е лицензионна дейност и Законът за частната охранителна дейност позволява широкото му използване за охранителни цели, но при спазване на изискванията за защита на личните данни. Видеоизображенията попадат в категорията биометрични данни, които се считат за чувствителна лична информация, изискваща съгласие за обработка.

Европейският комитет по защита на данните казва, че видеонаблюдението е допустимо, но трябва да бъдат осигурени гаранции за избягване на несанкционирана употреба. Администраторът трябва да отчете баланса между сигурността и личните права. Инсталирането на камери в санитарни помещения или места, където се предоставят медицински услуги, е недопустимо.

Администраторите на данни трябва да приложат надеждни мерки за сигурност, включително защита от нерегламентиран достъп и спазване на сроковете за съхранение на видеозаписите. Законът за частната охранителна дейност предвижда период от два месеца за съхранение.

Професионалистите в охранителния бранш познават регулаторните изисквания. От БКОС препоръчват на посетителите да бъдат внимателни и да сигнализират за нарушения на личната си неприкосновеност.