От 1866 до 1872 г. Петко Славейков издава в Константинопол вестника „Македония“. Вече е близо до четиридесетте, отдавна не е онзи учител, който през 1843 г. започва да преподава в българските училища. Сега е редактор, който издава и редактира вестника.

Преди „Македония“ е „Гайда“. Името само по себе си казва много. Гайдата е селски инструмент, звучи на сватби и на хоро, чува се надалеч.

Там американските мисионери Илайъс Ригс и Албърт Лонг го канят да редактира пълния превод на Библията на български. Задачата е трудна. Какъв да е езикът?

През 1871 г. пълният протестантски превод на Библията излиза от печат в Константинопол.

След това, през 1873 г., излиза поемата „Изворът на Белоногата“. Сюжетът е прост и звучи като народна песен. В него има мома от село, един везир, който минава оттам, и избор между родното място и богатия живот в Цариград. Има и извор, край който всичко се случва и чието име остава в паметта на хората.

Много по-късно учениците ще я учат в училище.

Годината, в която всичко се обръща

През 1876 г. избухва Априлското въстание. Империята отговаря жестоко, а турските власти арестуват и Славейков. Вече е почти на петдесет години, има име на известен български публицист.

По-късно руските войски го освобождават и той тръгва с войската: Славейков придружава отряда на генерал Скобелев през 1877–1878 г.

Когато войната свършва, Славейков е на петдесет години. Пред него вече не стои въпросът как да се пише на български, а как да се управлява на български.