София, средата на октомври. В столицата умира генерал-лейтенант Пантелей Киселов. Той е на 63 години.

Единадесет години делят този ден от Тутракан. Името на генерала остава свързано с два септемврийски дни на Дунава. Животът му обаче е по-дълъг от една битка и минава през почти цялата история на новата българска държава.

Момчето, което видя войската на брега

Киселов се ражда в Свищов на 23 октомври 1863 г. по стария стил, тоест на 4 ноември по новия. Градът е пристанище и търговски център на Дунава. Тогава Свищов е част от Османската империя.

На 15 (27) юни 1877 г. руската армия минава Дунава точно при Свищов. Пантелей е на 13 години. Тази гледка определя професията му. Момчето от търговския град избира пушката.

Шест години по-късно, на 30 юли 1883 г., той завършва Военното училище в София и става офицер. Княжество България тогава е съвсем младо. Армията му също. Офицерите от онези първи випуски буквално строят войската от нулата, с малко опит и много работа.

Пътят на Киселов минава през дълги години служба. През 1908–1909 г. той е на стаж във френската армия. Там служи една година във френския 82-ри пехотен полк. Скоро тези знания ще му потрябват.

На 17 септември 1912 г. България обявява мобилизация. Скоро започва Първата балканска война, а Киселов тръгва на нея като командир на 8-и пехотен приморски полк. Вече не е младият офицер от 1883 г. Зад гърба си има близо три десетилетия служба.

Една и съща река в началото и в края

Има нещо почти геометрично в този живот. Свищов и Тутракан стоят на един и същи бряг на една и съща река. В първия град момчето вижда как войска минава Дунава. При втория, вече генерал, той сам води войска на дунавския бряг.

На 5 и 6 септември 1916 г. 4-та Преславска дивизия под негово командване превзема румънската крепост Тутракан. В плен попадат около 28 хиляди войници. Взети са и около 120 оръдия. Сметката излиза проста и тежка: за два дни цяла крепост сменя притежателя си.

В българската военна история Тутракан е сред най-ярките победи. За страната, която само три години по-рано излиза разбита от Междусъюзническата война, това е повод отново да повярва в армията си.

Какво остава, когато шумът утихне

Войната, в която идва Тутракан, България в крайна сметка губи. Победите на бойното поле не спасяват страната от тежкия мир след това. Така е с много от генералите на онова време. Те печелят битки, а държавата им губи войната.

Това не прави Тутракан по-малък. Битката остава в учебниците и в паметта на хората от Добруджа. Тя показва какво може българската армия, когато е добре подготвена и добре водена. Иначе казано, Киселов не е генерал от легенда, а офицер, който е учил, служил и се е подготвял цял живот за няколко решаващи дни.

Днес Тутракан е тих български град на Дунава. В града има паметници на битката от 1916 г. Свищов също е на мястото си, със своите стари къщи и с брега, на който през 1877 г. стъпват руските войски.

Между двата града има само няколко часа път с кола по крайдунавските села. Толкова е и разстоянието, което Пантелей Киселов изминава за цял един живот.