Тутракан е на Дунава, по-надолу по течението от Свищов.

Една година при французите

През 1908 г. Киселов вече е зрял офицер с четвърт век служба зад гърба си. Тогава го пращат на стаж във френската армия, където остава до 1909 г. и служи една година в 82-ри френски полк.

Годината на заминаването му е и годината, в която България обявява независимостта си.

Полкът и първата голяма война

На 17 септември 1912 г. България обявява мобилизация. Киселов, от март 1912 г. командир на 8-и приморски пехотен полк, повежда полка си на война.

Първата балканска война е срещу Османската империя. Балканските държави се съюзяват, за да изгонят султана от земите, където още живеят българи, сърби и гърци. За командира на полк войната не е карта на стената. Тя е хиляди хора, които трябва да нахрани, да изведе на позиция и да вкара в атака.

Крепостта на хълмовете

През 1916 г. Първата световна война е в третата си година. България и Румъния са в противните лагери. Тутракан е румънската крепост, която пази южния бряг на реката, с главна и втора, все още незавършена, отбранителна линия около града.

Щурмът започва на 5 септември: след цял ден тежки боеве и големи загуби дивизията пробива главната румънска линия. На 6 септември крепостта пада. Самият щурм трае два дни, а цялата битка – от 2 до 6 септември.

Сметката излиза такава: в плен попадат около 480 офицери и 28 хиляди войници. Българите вземат и около 120 оръдия.

На практика Тутракан е мястото, където Киселов събира всичко научено. Френският стаж, полкът от 1912 г., десетилетията служба се свиват в два септемврийски дни. Като генерал той запазва пълна самостоятелност в командването и дори не изпълнява заповедите на фелдмаршал Макензен.

Победата обаче не е евтина и гробовете край Тутракан го показват.