"Статуквото" във ВСС забавя избора на нов главен прокурор поне до пролетта на 2027 г.

Статуквото във Висшия съдебен съвет попари в четвъртък плановете на "Прогресивна България" за бърз избор на нов главен прокурор, който да стартира обещаната съдебна реформа и борбата с олигархията. Оказва се, че нов шеф на държавното обвинение може да бъде избран най-рано през февруари или март следващата година, а дотогава прокуратурата ще продължи да се ръководи от настоящото ръководство.

Това стана ясно след тричасова среща на правосъдния министър Николай Найденов с представители на професионалната общност на съдиите, прокурорите и следователите. По време на разговора представители на ВСС са обяснили, че реалистичният срок за приключване на изборите за магистратските квоти в съдебния съвет е до края на октомври.

Така новият ВСС би могъл да започне да функционира най-рано през първата половина на ноември. Сегашният състав на съвета, чиято дейност се очаква да бъде ограничена със закон, за да не причинява вреди на правосъдната система, ще продължи да съществува поне до ноември, след което мястото му трябва да заемат новите кадровици.

От този момент до избора на нов главен прокурор трябва да изминат поне още три месеца, което означава, че процедурата може да приключи най-рано към края на февруари 2027 г. или в началото на март.

В момента начело на прокуратурата е временно изпълняващата длъжността главен прокурор Ваня Стефанова – бивш председател на ДАНС по време на правителството на БСП и ДПС (кабинета "Орешарски") и бивша заместничка на Борислав Сарафов. Самият Сарафов е директор на Националната следствена служба и заместник-главен прокурор по разследването.

Управляващите от "Прогресивна България" с подкрепата на голямо мнозинство от опозицията вече приеха на първо четене законопроект, който въвежда мораториум върху почти цялата дейност на действащия ВСС. Очаква се в рамките на една–две седмици съветът да бъде лишен от правомощия да назначава, уволнява и премества магистрати.

Единствените съществени правомощия, които остават на този ВСС, са да организира и проведе изборите за членове на следващия съвет от професионалните квоти. Уловката е, че парламентът няма механизъм да принуди настоящите кадровици да ускорят процедурите.

"Прогресивна България" вече заяви, че ще настоява за максимално бързо попълване на парламентарната квота във ВСС, като очакванията на партията са това да се случи в рамките на около три месеца. Новият съдебен съвет обаче няма да може да започне работа, докато не бъдат избрани и представителите на съда, прокуратурата и следствието.

Докато не бъде конституиран новият ВСС, няма как да бъде избран нов главен прокурор или нов председател на Върховния административен съд, а съдебният съвет ще бъде практически лишен от възможност да управлява системата.

На този фон правосъдният министър Николай Найденов е уверил магистратите, че ще подкрепи техните предложения за реформа в парламента. "Ще поддържам пред парламента предложенията на професионалната общност, по които има широко съгласие, като предложения на Министерството на правосъдието", заяви Найденов по време на срещата, цитиран от пресцентъра на ведомството.

Председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова е настояла за ясни правила, които да очертаят ограничаването на правомощията на ВСС с изтекъл мандат, тъй като прекомерно широкият обхват на ограниченията би бил обществено неприемлив. Тя е посочила, че може да се наложи стоп върху назначенията на ръководители в съдебната система, но не и върху цели конкурсни процедури за назначаване на магистрати.

"Да се пазим от залитания, провокирани от една или друга реална ситуация", призовава Захарова.

Временният главен прокурор Ваня Стефанова е настояла от обхвата на ограниченията да бъдат изключени назначенията на младши съдии, прокурори и следователи, тъй като те не търпят отлагане и са болезнен проблем за системата. Същата позиция споделят и членове на ВСС, както и Камарата на следователите.