БТА представи днес ноемврийския брой на сп. ЛИК, посветен на 180 години от първия български вестник „Български орел“ и на развитието на печата у нас. Събитието беше в зала „Максим“ на агенцията, а пресклубовете на БТА в страната и чужбина се включиха по видеовръзка.

Онлайн от Бургас говори главният редактор на „Черноморски фар“ Силвия Шатърова. В края на октомври новата графична концепция на вестника получи „Златно перо“ за графика от СБЖ. Шатърова определи като героизъм правенето на регионален вестник, а нов дизайн и нова концепция нарече още по-голям подвиг. „Черноморски фар“ има над 100-годишна история. Първият брой на седмичника „Фар“ за търговия, икономия, стопанство и информация е от 1920 г., когато е основан и вестникът.

В страната на връзка бяха пресклубовете на БТА в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово и Гоце Делчев. На връзка бяха и тези в Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив и Разград. Към тях се включиха пресклубовете на БТА в Русе, Самоков, Свищов, Силистра, Смолян, Стара Загора, Троян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. Извън нея участваха Атина, Одеса, Тараклия и корабът НИК 421.

„С появата на печата възниква един възрожденски триъгълник в нашата култура - печат, знание, свобода“, каза главният редактор на сп. ЛИК доц. Георги Лозанов. Той свърза развитието на печата със самочувствието, довело до Освобождението, а после и с идеята за свобода и за свободата на словото. Според Лозанов печатът „дава възможност да се разпространява информация в непознати дотогава обеми и актуалност, което предоставя на хората нов начин да гледат на света“.

Отговорният редактор на списанието Яница Христова припомни, че българският печат възниква в несвободна България и в тежки условия, а по света вестниците и книгопечатането вече имат успехи и последователи. Печатът бързо намира мястото си в „моделирането на гражданите“, не само на бита им, но и на мисленето им, каза тя.

Пробната книжка на сп. „Любословие“ на Константин Фотинов от 1842 г. е началото на българската периодика. Четири години по-късно, през 1846 г., Иван Богоров издава „Български орел“. Проф. Здравка Константинова преподава история на българската журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя посочи, че до 9 септември 1944 г. периодиката у нас наброява над 10 000 заглавия. Според Константинова журналистиката изпълнява държавно-творчески функции в годините преди Освобождението, когато държавата още не е възстановена.

Проф. Алберт Бенбасат, литературен историк, критик, публицист и издател, припомни „Кириакодромион“ („Неделник“), с който преди 220 години започва българското книгопечатане. Идеята на книгата е да просвещава хората, като им даде църковно четиво на по-демократичен, по-нов и по-модерен български език, обясни той.

Проф. Михаил Неделчев преподава и проучва теория и история на литературата в НБУ. Той смята четенето на вестници за необходимост и част от живота на културния човек. Изумява се и се тревожи, когато колеги от академичните и литературните среди вече не четат вестници, а в чужбина хората още четат печатни издания. Историкът, журналист и преподавател в НБУ гл. ас. д-р Тодор Панайотов отбеляза, че културните хора още четат вестници, студентите обаче не. Истината в журналистиката не е въпрос на гледна точка, макар на много места да се опитват да я представят така, и трябва да е задължителен постулат, каза още той.

От пресклуба във Варна археологът и колекционер на печатни издания Александър Минчев показа екземпляр от първия и единствен брой на Ботевия вестник „Нова България“, отпечатан дни преди поетът да тръгне за родината и да загине. Най-старият вестник в колекцията му е брой на „Цариградски вестник“ от 1850 г., редактиран от Александър Екзарх. Минчев го е купил от антиквариат. Изданието е много рядко и е в добро състояние.

От Перник се включиха Станислава Георгиева, началник на Държавния архив в града, и Божидар Пантев от читалището в Брезник. Между 1895 и 1901 г. в Трън е имало 5 вестника и 3 печатници. На 2 януари 1895 г. там излиза първият брой на „Ерма“, първият местен вестник в днешната област Перник.

Славейко Докузов, уредник на Историческия музей в Самоков, разказа, че в музея се пазят много броеве на „Любословие“. Константин Фотинов е бил не само народоучител, но и журналист от първа линия за времето си, добави той. От Плевен творецът Диян Павлов-Джими, уредник на артцентър „Творителница О‘Писменехъ“, говори за системата за тиражиран книгопечат на Йоханес Гутенберг. Според него изобретението му променя света. От Смолян участваха журналистът Зарко Маринов и библиотекарката и журналистка Светлана Хаджиева.

Журналистката Анна Терзивец разказа от Одеса за българския печат в Болград през 19 век. Там са излизали две български периодични издания, „Общ труд“ и „Български глас“. Според нея те са поставили основите на националната публицистика и са пазели българската идентичност на преселниците.

Кап. II ранг Радко Муевски, командир на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“, се включи от пристанището в Анталия, където корабът и екипажът участват в Конференцията на ООН за измененията в климата (КОП-31). Периодичният печат и написаното остават, а печатното издание на борда минава от ръка на ръка, каза Муевски. Сп. ЛИК има специален брой от второто плаване на НИК 421, а на кораба има и други тематични броеве.

Гергана Георгиева, организатор на „Пловдив чете“, представи от Пловдив предстоящия четвърти Ден на четенето – България, на 20 ноември. Според нея трябва повече внимание към това как изглеждат и как са оформени детските книги, какви теми вълнуват днешните деца и какви да са илюстрациите.

Списанието е възстановено през 2022 г., а от януари 2024 г. е със свободен достъп. Всички броеве от възстановяването му досега могат да се изтеглят от сайта на БТА, а ноемврийският е на https://www.bta.bg/bg/lik-magazine.