Изследователи от Градския университет на Ню Йорк (CUNY) представиха нов подход за измерване в реално време на въздействието на замърсения въздух и екстремните горещини върху хората. Методът комбинира потребителски смарт часовници, GPS проследяване на смартфони и кратки въпросници за моментно състояние в единна система за мониторинг, която "съпровожда" участниците през цялото им ежедневие.

Интеграция, реализирана за първи път

Пилотното изследване, публикувано в списание "JMIR Formative Research", предвижда участниците да носят смарт часовници "Fitbit" в продължение на приблизително един месец, докато по няколко пъти дневно попълват кратки въпросници за настроение и симптоми като част от т.нар. екологична моментна оценка.

След това учените обединяват тези данни с непрекъснатото GPS проследяване на местоположението на смартфоните, за да оценят, на базата на реалните маршрути на участниците, експозицията им на високи температури, азотен диоксид, фини прахови частици и серен диоксид.

„Обединявайки носими сензори, GPS данни и анкети в реално време, ние можем да съставяме индивидуални профили на въздействие, които "следват" човека през целия ден“, обяснява водещият автор Ёко Номура, заслужил професор по психология в Аспирантския център на CUNY и Queens College, както и сътрудник на Медицинското училище „Икан“ към болница „Маунт Синай“.

По думите ѝ това е „първото изследване, в което носими устройства, екологична моментна оценка и непрекъснато GPS проследяване са обединени, за да се измери въздействието на фактори на околната среда и техния непосредствен ефект върху здравето“.

От пилотен проект към персонализирана медицина

Резултатите показват, че интегрираният подход не само е технически осъществим, но и разкрива закономерности, които стационарните станции за мониторинг на въздуха изобщо не улавят.

Традиционните методи се базират на фиксирани измервателни станции или оценяват нивото на замърсяване според домашния адрес на участника – подходи, които не отчитат огромната вариативност на експозицията, с която хората се сблъскват, докато се придвижват през различни градски зони и микроклимати в рамките на деня.

Номура признава, че мащабът на пилотното изследване е ограничен, но подчертава значимостта му. „Това е малък пилотен проект, но той демонстрира интеграция между потребителски технологии и екологична епидемиология, която може да отвори път към персонализирани подходи в превантивната медицина“, казва тя.

По-широко приложение в условията на климатична криза

Проучването излиза в момент, когато климатичните промени засилват горещите вълни в градовете и влошават качеството на въздуха в много от тях, което прави разбирането на здравните последствия на индивидуално ниво все по-належащо.

Според изследователите разработената методология в перспектива може значително да подобри качеството на клиничните грижи за пациенти с заболявания, чувствителни към жега и замърсен въздух – особено хора със сърдечно-съдови и дихателни проблеми.

Системата би позволила лекарите да разполагат с данни за реалното въздействие на околната среда върху конкретен пациент в близо до реално време, а не само с усреднени показатели за населението като цяло, основани на няколко стационарни станции или на един адрес.

Така комбинацията от смарт часовник, GPS и кратки анкети може да се превърне в основа за по-точна превенция, по-индивидуализирани препоръки и по-добра защита на уязвимите групи в условията на все по-екстремни климатични и екологични предизвикателства.